Постинг
20.07.2009 13:50 -
КРЪСТОВИДНАТА СГРАДА - МАВЗОЛЕЙ ПОД ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА
Автор: basileos
Категория: Технологии
Прочетен: 10550 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2009 18:29
Прочетен: 10550 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 27.08.2009 18:29
КРЪСТОВИДНАТА СГРАДА - МАВЗОЛЕЙ
ПОД ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА
ФАКТИ, ХИПОТЕЗИ, ПРОБЛЕМИ
За въпроси и мнения - ел. поща на автора ivor@mail.bg
I. ПРОУЧВАНИЯ И ХИПОТЕЗИ
1. Кръстовидната сграда според археологическите проучвания.
Проучването на сградата е извършено през 1973 г. археологическият екип на Т. Тотев, като тогава са били разкрити единствено запазените подложки за нейните основи. Подложките са широки до 1.10 м и излети от розов хоросан, почвата под който е била укрепена с набити колове- пилоти. Впоследствие, върху този стабилен фундамент са били полагани дяланите варовикови блокове от самия градеж на основите, дълги 0.40 – 0.50 м. В план тези основи очертават равнораменен кръст, с окръглени външно рамена, чиито мислен овал образува правилен кръг с диаметър 15.50 м (обр. 1). С пресичането си раменете на сградата оформят квадратно пространство със страна 4.60 м, което навярно е било покрито с купол. На дадени етапи към сградата са били изграждани други масивни зидове с близък начин на градеж, имащи важно значение за определянето на нейните функции през отделните периоди от съществуването ъ. Според резултатите от археологическите проучвания около сградата бил оформен и комплекс от дървени постройки с голям кладенец в неговия център (обр. 2). Комплексът е бил ограден с дървена стена, към която били добавени и няколко правоъгълни, изглежда кулообразни постройки, имащи вероятно стражеви функции. В една от тях е бил оформен на даден етап и главният вход към кръстовидната постройка от юг, през който преминавал настлан с каменни плочи път, водещ към каменната крепост на дворцовия център на Плиска.
1.Общ план на откритите останки от кръстовидната сграда и на застъпващите я зидове на Голямата базилика (по Т. Тотев, 1984).
2. Общ план на комплекса към кръстовидната сграда (по П. Георгиев 1993а).
2. Стратиграфия, археологическа среда и датировка.
Първоначално на тази площ е съществувало старобългарско селище, възникнало на ненаселен преди това терен. Върху дебелия до 0.30 м пласт, останал от неговото съществуване, заляга тънък слой от белезникав хоросан, отбелязващ строителното ниво на кръстовидната сграда. Той от своя страна е застъпен от дебел до 0.50 м пласт изпълнен със строителен трошляк, очевидно образуван при нейното разрушаване. Тъй като застъпва останките от старобългарското селище, кръстовидната сграда не може да се датира по-рано от първите възможни десетилетия на неговото съществуване - т.е. не по-рано от около средата на VIII в. Същевременно, тя е била разрушена немного преди построяването на Голямата базилика, чиито основи са били разширени в някои пунктове, където са пресичали траншеите, останали след изваждането на основите на кръстовидната сграда - т.е. тези траншеи са били или още незапълнени, или са били засипани съвсем скоро преди това, и поради тази причина строителите на базиликата са се съобразявали с тях.
3. Хипотези за облика, датировката и предназначението на кръстовидната сграда.
За проучвателя Т. Тотев това е куполна “църковна постройка от типа “свободен кръст”, построена в “първите години след 865 г.” Също той свързва окръгленото ъ оформяне с едно писмено сведение за изграждане на кръгли църкви в България след покръстването. Проблем пред това виждане са данните за значителни преустройства в сградата, които трудно биха могли да се вместят в краткия период между покръстването и построяването на Голямата базилика на това място, чието залагане традиционно се отнася към 867-870 г. Стремейки се да преодолее това затруднение П. Георгиев, заключава, че сградата е била изградена преди покръстването, и то, предвид монументалното ъ оформяне - от български владетел, най-вероятно хан Борис. Според него кръстовидният план на сградата, близък с плановете на редица раннохристиянски мартириуми, показва, че тя е била издигната в памет на загинал за вярата светец. За автора това е най-големият син на хан Омуртаг Св. Енравота Войн, който бил лишен от престолонаследие от баща си заради преминаването си към християнската религия. По-късно той бил екзекутиран по заповед на следващия български хан, по-малкия си брат Маламир през тридесетте години на IX в., за проповядване на чуждата Христова вяра. Според П. Георгиев екзекуцията е станала именно на това място за назидание на живеещите тук християни, с чиито грижи тук по-късно бил изграден неговият монументален гроб. Две десетилетия по-късно, в хода на разпространението на християнството във България, по инициативата на самия, вече решил да приеме новата вяра, хан Борис тук бил издигнат кръстовидният мартириум на светеца, с кладенец-аязмо и ранно християнско гробище до него, всички включени в ограден с дървена стена комплекс от също дървени постройки. След покръстването сградата била превърната в църква, която била унищожена при антихристиянския бунт на боилите от 866 г., а на нейното свещенно място бил изграден олтарът на Голямата базилика.
Въпреки изложената обстойна аргументация обаче хипотезата на П. Георгиев среща значителни затруднения. На първо място против нея някои автори, като Л. Дончева -Петкова, изтъкват липсата през този период на традиция за строеж на мартириуми, както и въобще на данни за култ към Енравота (Дончева-Петкова 1995: 196-203). Освен това, едва ли може да се приеме, че още преди покръстването ханът, който бил и първожрец на езическата българска вяра според наличните извори, е можел да отдава открито почит на християнството в Плиска, строейки мартириум, и то в памет на екзекутиран от върховната власт престъпник. Същия проблем среща и близката хипотеза на Ц. Цанев, за който сградата била издигната в периода от около 850-855 до 865-866 г. от симпатизиращия още тогава на тази религия хан Борис, но като християнски баптистерий с аязмо, в който и самият той впоследствие бил покръстен.
Именно тези слаби страни на “християнската” теза дават основания на предположението, че разглежданата постройка е била български езически храм. Пръв тази теза развива Ст. Ваклинов, с аргумента, че е нормално първите църкви след покръстването да бъдат издигнати на местата на езически култови сгради. Той свързва планът на зданието с номадската юрта, а четирите му рамене - с четирите летви от нейното покритие, подобно на монументални храмове-юрти от Монголия (Ваклинов 1974: 35), (Ваклинов 1977: 169-170). Липсата на преки аналози на паметника сред известните ни езически култови сгради обаче е и основният проблем пред тази теза, както и при тезите на останалите автори, поддържащи култовия езически характер на паметника. Такива тези изказват Ст. Станилов, за който това е по-скоро голям “олтар”, (Станилов 1982: 230) и К. Попконстантинов, свързващ сградата с редица зориастийски средноазиатски храмове (Попконстантинов 2005: 29). И тъй като преки аналози на кръстовидната сграда са очевидно късноантичните и ранносредновековни мемориални съоръжения, Ст. Бояджиев отново се връща към идеята за гробничния характер на паметника, но вече считайки, че това е предхристиянски български мавзолей. При това, тълкувайки с основание като рамо на стълбище издаващия се на юг от западното рамо на сградата зид, той заключава, че тя е имала два етажа. За автора това стълбище е водило надолу, към един полувкопан в терена приземен етаж, в който са били поместени саркофазите на погребаните там. На втория етаж бил разположен поминален храм в който е била почитана паметта на видната личност, за която бил изграден мавзолея. Според Ст. Бояджиев това е хан Тервел, който като кесар е трябвало да притежава подходяща сграда не само приживе, но и за вечния си покой. Хипотезата за хански мавзолей се подкрепя и от Д. Овчаров, за който сградата би могла да бъде гробницата на хан Омуртаг, спомената в Търновския му надпис, тъй като е по-вероятно мавзолея на владетеля да бъде изграден в столицата, а в средата на пътя от Плиска до Дунава да е била издигната само поминална могила (Овчаров 2005: 204-206). При липсата на преки доказателства за връзката на паметника както с хан Тервел, така и с хан Омуртаг обаче, това становище остава само хипотетично предположение. Също така то не обяснява очевидно голямото значение на кръстовидната сграда за началото на християнството в България. Наистина, според Ст. Бояджиев след покръстването сградата била преустроена в християнска църква (Бояджиев 1986: 28-32), (Бояджиев 1989: 315, 325), при което статическото равновесие на сградата било нарушено и се наложило нейното събаряне. При пълната липса на данни за едно такова нарушение обаче отново остава неясно защо тя била впоследствие разрушена, а върху останките ъ бил изграден олтарът на Голямата базилика в Плиска.
И тъй, става ясно, че всяка от разгледаните тези съдържа както приноси в обяснението на паметника, така и сериозни проблеми. Именно поради това всички изложени виждания следва да бъдат подложени на критичен преглед, като се създаде стабилна основа за едни следващи заключения. При това следва да се започне с анализ на данните за стратиграфията и датировката на сградата, след което да се премине към разглеждането на първоначалния щ градеж и по-късните преустройства, и едва след това да се направи опит за историческата интерпретация на този уникален архитектурен паметник.
II. ПРОБЛЕМИ НА ДАТИРАНЕТО
5. Въпросът за времето на съществуване на кръстовидната сграда и връзката ъ с Голямата базилика.
Датирането на построяването на кръстовидната сграда е възможно чрез датировката на предшестващото я старобългарско селище, върху чиито пласт тя стъпва. Неговото възникване се отнася най-общо към VIII в., като е съществувало продължително преди построяването на сградата – т.е. тя не може да бъде по-ранна от средата или втората половина на същото столетие. Към този период насочват и използваните при постройката строителните техники типични, според П. Георгиев, за първата половина или средата на IX в. Що се отнася до времето на разрушаването на паметника, то се определя чрез датировката на заелата площа ъ Голяма базилика. Въз основа на редица особености на тази църква (единичната апсида, предполагаемата кула над входа на атриума, както и използването на римската стъпка при оразмеряването ъ), се счита, че изграждането или поне нейното залагане, е станало при пребиваването на латинската мисия в България между 866-870 г. (Георгиев 1993а: 56). При Голямата базилика обаче се наблюдават и типични византийски архитектурни решения, като полигоналните очертания на апсидата ъ, както и наличието на предапсидно пространство, като следва да се има предвид, че римската стъпка е била използвана и при изцяло православни български църкви от X в. Така, очевидното смесване при Голямата базилика на белези, а изглежда и на литургични практики, използвани както при византийската, така и при римската религиозна архитектура, може да се отдаде на целенасоченото възприемане в България на елементи на различни църковни традиции. С тях най-вероятно княз Борис е целял постепенното оформяне на самостоятелна, както в политическо, така и в културно и литургично отношение, българска църква. Поради това нито единичният олтар на базиликата, нито кулата-пропилей пред атрия ъ, сами по себе си могат да бъдат доказателство за нейното отнасяне към периода 867-870 г. Тук следва да се припомни, че тези “латински” белези, сочени за доказателство за залагането на основите на Голямата базилика между 867 и 870 г., са налице и при Кръглата църква в Преслав от X в., като силно издадена на изток единична апсида със странични ниши и кула над входа на атриума. Така, става ясно, че отделните белези на западното църковно строителство при даден паметник не могат да бъдат използвани еднозначно при свързването му с дейността на латинската мисия в България от 867-870 г. Оттук, следва да се признае, че обвързването на Голямата базилика с тази мисия, и оттам датирането на разрушаването на кръстовидната сграда през този период остава само спорно предположение, каквото е и виждането за унищожаването на сградата при бунта на боилите от 866 г.
6. Въпросът за евентуалното опожаряване и разрушаване на сградата и комплексът около нея при бунта на боилите от 865-866 г.
Според П. Георгиев кръстовидната сграда е била разрушена от пожар при антихристиянския бунт на боилите от 865 или 866 г., заедно със “свещения” водоизточник и оградата с прилежащите ъ дървени постройки” . Като доказателства за това той сочи откритите обгорели материали при нея, както и пласта от сиво-черна пръст, някъде с въгленчета, залягащ над ивицата белезникав хоросан от строително ниво от сградата. Същият пласт запълвал и траншеите, останали след изваждането на целия строителен материал от нейните основи. Точно това запълване показва обаче, че отлагането на тези материали, носещи следи от огън, не е станало при самия евентуален пожар там, а едва при заравняването на терена за строителството на Голямата базилика. Но за него са били използвани и земни маси от по-ранното старобългарско селище тук, включващи и “тъмночерна пръст, наситена с малки въгленчета” (Георгиев 1993а: 54-56). Поради това този пласт не представлява ясно указание за опожаряване на сградата, тъй като е насипан след разрушаването и демонтирането на основите ъ, имайки недоизяснен произход. Несигурни са и данните за опушените и обгорели бучки от розов хоросан, и късове от обгорели тухли с облепен червен хоросан, тъй като всъщност, както показва ясно споменатият слой, бележещ строителното ниво на кръстовидната сграда, тя е била изградена в суперструкция не с червен, а с бял хоросан. Поради това и по-късно самият П. Георгиев счита, че тези строителни материали са свързани с някакво разрушаване на новопостроените части на Голямата базилика, изградена именно с червен хоросан (Георгиев 1993а: 88); (Георгиев, Витлянов 2001: 30). Оттук, очевидната несигурност при интерпретирането на тези материали не позволява използването им като доказателство за опожаряване на кръстовидната сграда, като могат да произхождат и от пожар възникнал в хода на строителството на Голямата базилика.
И тъй, липсват ясни данни сочещи умишленото, тотално опожаряване на сградата и нейния комплекс, като поради това няма и основания за свързването ъ със сведението на Хинкмар Реймски за изгарянето на голям комплекс при бунта на боилите oт 866 г.(Георгиев 1993а: 123). Всъщност този автор съобщава, че самото потушаване на бунта станало “около двореца” (“circa palatum”) на Борис, който излязъл през портите на каменната крепост с верните си хора за да победи езичниците, които в този момент били изпаднали в ужас от впечатлението, че “върху тях пада огромна пламнала сграда” (“magna villa”). Това обаче едва ли бил могъл да бъде комплексът на кръстовидната сграда, отстоящ на около 800 до 1300 м от портите на крепостта. Също така нито един извор не сочи, че бунтът бил насочен срещу християнската религия, или нейни последователи и култови сгради, а срещу далия им лош закон княз Борис. Същевременно, изворите не споменават за гражданска война, започнала от периферията на държавата, и достигнала столицата Плиска. Те само отбелязват, че въстанниците били водени от 52 от боилите, като Борис ги победил около двореца си с помощта на само 48 души, без да се споменава за някакви същински военни действия. Всъщност, отдавна е отбелязано, че общият брой на основните участници в конфликта е точно сто, като най- вероятно това е бил броя на главните сановници в държавата, оформящи общото събрание на боилите. Поради това, може да се предположи, че конфликтът между Борис и езичниците-боили се разразил при провеждането на събрание, което е трябвало да вземе отношение към въпроса за приемането на новата религия. Това се потвърждава от един нов извор – бележка в сръбски месецослов Апостол от края на XIII - началото на XIV в., в която под датата 28 март се съобщава за победата на българския княз Михаил, “когато беше сбора, заради кръста (кръщението?)”. Така, може да се заключи, че въобще не е имало общонародно въстание, обхванало цялата страна и достигнало столицата – а просто събрание на стоте боила, което е трябвало да вземе решение относно налаганото от Борис общодържавно приемане на християството. При това обаче Борис, според Хинкмар, бил подкрепен само от малцинството от 48 боила от състава на събора, което го накарало да използва сила и да арестува непокорните сановници. Тогава най-вероятно именно княжеските войници са подпалили едно от намиращите се в близост до дворците имения, в което са се намирали водачите на езичниците, които били принудени да се предадат. Едва ли обаче това имение може да се свърже с комплекса около кръстовидната сграда, тъй като той се намира на около един километър от каменната крепост, а са известни и други имения, разположени доста по-близо до нея.
Всъщност, единственият аргумент против представеното виждане, са някои досегашни датирания на цялостното покръстване на българите през 865 или 864, а не през пролетта на 866 г. Самите извори обаче разграничават покръстването на владетеля от кръщението на целия народ. Така Продължителят на Теофан съобщава, че първоначално Борис приел кръщението “в дълбока нощ” (най-вероятно през есента на 865 г.), като “бунтът” срещу него избухнал след като народът узнал за това (по-всичко личи през пролетта на 866 г.) – т.е при самия бунт още не бил покръстен в мнозинството си. Най-вероятно, това станало след християнската победа от пролетта на 866 г, за която Борис съобщил на папата чрез делегация, пристигнала в Рим през август същата година.
Така предложеното развитие на събитията около покръстването дава възможност да се свържат византийските, българските и западните извори за датата на покръстването. Последните отбелязват общото покръстване на страната някъде през месеците април - май 866 г., като същото съобщава и приписката на Тудор Доксов, сочеща датата етх бехти – най-вероятно месец май 866 г. Изглежда най-обобщено целият процес на приемане на християнство е представен в надписа от Балши, където несъмнено се споменава за покръстването и на владетеля и на народа под цялата 6374 г., която, със своя хронологичен обхват от септември 865 до август 866 г., обхваща и двете събития – кръщението на Борис през есента на първата година, и вече цялостното покръстване на народа през следващата пролет.
И тъй, следва да се признае, че нито “бунтът” от 866 г., нито латинската мисия в България, пристигнала през тази година, могат да бъдат използвани за датиране на разрушаването на кръстовидната сграда. Някои автори обаче обвързват нейното построяване с близкия монументален кладенец, както и с предполагаем ранен, езически или християнски, некропол към сградата – предположения, използвани като доказателства за нейното тълкуване като езически мавзолей или християнски мартириум, изграден преди покръстването.
7. Съществували ли са до кръстовидната сграда съвременни ъ езически или християнски гробове ?
Възможното съществуване на езически или християнски некропол при кръстовидната сграда е от важно значение за хипотезите, определящи я като хански мавзолей или християнски мартириум. Идеята за езически некропол там е била изказана скоро след откриването на каменните саркофази източно от апсидите на Голямата базилика (Ваклинов 1974: 34), най-вече възоснова на надписа върху покривната плоча на саркофаг 3 с името на кандидата Турдач, хранен човек на хан Омуртаг. Впоследствие тази идея се развива в тезата за съществуването на цял некропол с гробове на приближени до хана сановници около предполагаем негов мавзолей (Бояджиев 1986: 28). При пълното публикуване на гробовете около апсидите на Голямата базилика обаче, всички те се оказват християнски. Наистина, при някои от тях се наблюдават отделни отклонения от типичния християнски обряд, дължащи се на неизживени остатъци от езическата епоха. Това дава основание на П. Георгиев, да предположи, че поне част от тях, макар и християнски, се датират в периода преди покръстването, и са съвременни с определяната като мартириум кръстовидна сграда. (Георгиев 1993а: 74). Гробовете, сочени от него за синхронни на мавзолея обаче имат твърде различни ориентации и дълбочини на вкопаване, които не позволяват включването им в отделна група. Поради това, тезата за съществуване на ранни християнски гробове и дори некропол при кръстовидната сграда на практика остава без реални основания, като гробовете, открити там могат да бъдат датирани след покръстването, и да се свържат с Голямата базилика, или с преустроената в църква след 865 г. кръстовидна сграда.
Освен гробовете около кръстовидната сграда, второто основно доказателство за нейния християнски, мартириален характер преди покръстването, е хронологията на прилежащия ъ кладенец. За него също П. Георгиев счита, че начинът му на градеж и оформянето му наподобяват архитектурата на функциониралия там предполагаем мартириум. Във вижданията му той също е бил частично разрушен при бунта на боилите, поради което неговата хронология е от важно значение за датирането на цялата сграда.
8. Бил ли е оформен самостоятелен кладенец-аязмо до кръстовидната сграда.
Кладенецът е разположен непосредствено южно от южния стилобат на Голямата базилика, чието трасе е било съобразено с него (обр. 2). От това може да се заключи, че, той е бил изграден или заедно с базиликата, или е бил заварен в такъв, стеснен вид при построяването ъ. Иззидан е със суха зидария, като кръглата му шахта (диам. 1.80 м) първоначално била покрита с тухлен купол. В този си вид кладенецът бил изграден в шахтата на съществувал тук по-ранен, по голям (диам. над 4.5 м), кладенец, обслужвал възможно старобългарското селище на това място.
Според П. Георгиев стесненият кладенец е свещения водоизточник - аязмо към християнския мартириум. За него кладенецът е пострадал при разрушаването на неговия комплекс при бунта от 866 г., като тогава бил частично разрушен неговият купол. Впоследствие той бил възстановен чрез полагане върху него без спойка на преупотребени архитектурни детайли, оформящи новия му отвор. При това южната страна на този отвор е оформена дъговидно, с което, според изследователя, са били целенасочено имитирани дъговидните краища на вече разрушената кръстовидна сграда, а цялото аязмо заменило функциите на предишния мартириум (Георгиев 1993а: 75-87). Всъщност обаче, липсват ясни данни, сочещи, че монументалният кладенец е синхронен с кръстовидната сграда или въобще свързан по някакъв начин с нея. Нещо повече - неговото монументално засводяване има най-пълни аналогии не с нея, а с архитектурата на Голямата базилика, издигната също от обработени каменни блокове, редувани с тухлени зидарии и споени с червен хоросан. Оттук най-вероятно стесняването на кладенеца и неговото монументализиране могат да бъдат свързани с изграждането на Голямата базилика, трасето на чиито стилобат било съобразено с него. Що се отнася до частичното разрушаване и последвалият ремонт на стеснения кладенец, именно непретенциозният негов градеж, показва че той по-скоро не може да се свърже с изграждането Голямата базилика, изпълнена с една изискана строителна техника. Всъщност, тук следва да се запита, защо, ако това първоначално засводяване е било срутено преди построяването на Голямата базилика, то не е било възстановено при нейното изграждане отново с качествен градеж от тухли и червен хоросан, подобно на използваните при тази църква. За целта обаче тук са били преизползвани архитектурни детайли, поставени без спойка помежду си върху насип от пръст. От тази гледна точка, е по-вероятно това грубо възстановяване на кладенеца да бъде отнесено към по-късните преустройства на базиликата, и възможно дори към периода след нейното разрушаване. И тъй става ясно, че свързването на изграждането и разрушаването на монументалния кладенец с предполагаемия мартириален комплекс при кръстовидната сграда е лишено от сериозни аргументи, още повече при представената несъстоятелност на тезата за разрушаването на хипотетичния мартирий при антихристиянския бунт на боилите.
Така, по-всичко личи, че разгледаните хипотетични ранни християнски гробове, масивният кладенец, както и въпросът за евентуалното разрушаване на комплекса при дадено историческо събитие в Плиска около покръстването, нямат отношение към кръстовидната сграда. Именно поради това единственият начин за получаване на сигурна основа за интерпретирането ъ остава прякото изследване на проблемите около запазените останки от нейната архитектура и преустройствата. Несъмнено – един от най-важните от тях е въпросът за видът на монументалното стълбище, водещо към основния етаж на сградата, и оттам решаването на въпроса за нейните височина и етажи.
III. АРХИТЕКТУРНИ ПРОБЛЕМИ
9. Стълбището към кръстовидната сграда и въпросът за височината на нейния основен етаж.
Най-вероятно за рамо на външно стълбище към сградата е служил издаденият на юг от западното ъ рамо зид, дълъг около 4 и широк 1.10 м, (обр. 3). Рамото е на нивото на терена, и ето защо стълбището не би могло да води надолу - към предполагаем полувкопан етаж (крипта) на сградата, както счита Ст. Бояджиев, а само нагоре, както посочва П. Георгиев. Според последния то е достигало височина до 1.20 м – ниво наложено от идеята му за включване в сградата на по-ранен монументален, издигнат над земята гроб на мъченик (за него фундамент 1), определил и издигнатото ниво на етажа. С оглед на тази си теза П. Георгиев снижава височината на водещето към него стълбище чрез намаляването на неговата дължина и наклон. Така, той предполага че стъпалата му са заемали само половината от дължината му, като останалата половина е представлява предвходна площадка (Георгиев 1993а: 47). Преки доказателства за съществуването на една толкова голяма площадка при стълбището обаче няма, като във всеки случай със своята дължина от поне 4 м и масивно оформяне, то е достигало до поне 2 - 3 и дори повече метри височина – т.е до същинския етаж на това в действителност двуетажното здание, (обр. 3). Разбира се, това заключение поставя в нова светлина архитектурните проблеми на сградата, всеки от които следва да бъде разгледан по-подробно. При това, ще се започне от ключовата за вертикалното структуриране на сградата предполагаема основа на зидан гроб (фундамент 1), след което ще се премине към близката го него, но долепена отвън сграда Г. Впоследствие ще се разгледат външните фундаменти 2, 3, 4 и 7 и 8, които вероятно били изградени при преустройството на паметника в кръстокуполна църква, завършвайки с двата останали вътрешни фундаменти 5 и 6 (обр. 1).
3. Реконструкция на плана на сградата при нейния пръв строителен период (по данни на Т. Тотев (1984), Ст. Бояджиев (1986) и П. Георгиев (1993а).
10. Фундамент 1 – основа за масивен гроб или друга конструкция в южното рамо на зданието и неговата хронология
Фундамент 1 (размери 3.20 на 1.50 м), е разположен в югоизточния ъгъл на южното рамо на сградата (обр. 1). От него е запазена само хоросановата подложка, имаща ниво 0.30 м по-високо от подложките на основите ъ. Върху подложката личат отпечатъци от каменните блокове на градежа му, от които е запазен само един. За П. Георгиев това му ниво и разполагане “изключват възможността фундаментът да е свързан с конструкцията на самата сграда”, предполагайки, че той е носил “масивно съоръжение от вътрешната уредба на помещението“. Според него най-вероятно това е “постамент на масивен саркофаг може би с киворий над него”, отбелязвайки все пак липсата на останки от самия гроб (Георгиев 1993а: 48). Това заключение обаче влиза в противоречие с факта, че градежът на фундамент 1 е аналогичен както с основите на самата сграда, така и другите добавени фундаменти 5 и 6 във вътрешността ъ, за които се приема без съмнение, че са следи от нейните преустройства. Оттук е много вероятно и фундамент 1 да е част от такова преустройство, като указание за това е най-вече стабилното му изграждане, несъмнено предназначено, както и при останалите споменати подложки, да устоява на голямо натоварване, сходно с поеманото от самите основи на сградата. Така, възможно е, както и останалите по-късно добавени фундаменти към постройката, и фундамент 1 да е носил конструктивен елемент към нея, за който е нормално да бъде изграден в ъгъла на помещението. Най-вероятно това е било вътрешно Г-образно стълбище (обр. 4), водещо към втория етаж на зданието, подобно на откритите такива стълбища, изградени в Голямата базилика. Така, може да се предположи, че половината от неговите стъпалата са стъпвали върху широка, най-вероятно тухлена арка, опряна с долния си край върху зидарията, изградена върху подложката, а с другия – в северния горен край на помещението. При това общата дължина на рамото на това предполагаемо стълбище възлиза на поне 4 м, което е достатъчно за достигането на височината на втория етаж на сградата, варираща между 3 и 5 м. Разбира се, това архитектурно решение следва да бъде проверено и от гледна точка на фукционирането на самата сграда, съобразно променящите се през различните ъ периоди вертикални и хоризонтални комуникационни линии при нея.
Така, прави впечатление, че фундамент 1 стои на трасето на ясно изразената основна комуникационна ос на кръстовидната сграда - линията от южната порта на комплекса, по правата каменна алея до южното рамо на сградата, съвпадайки с нейната ос в посока север-юг. Тук, на южната страна на южното рамо, би следвало логично да бъде оформен и главният вход водещ до първия етаж на зданието, пречка са съществуването на който е именно изграденият на вътрешната му стена там фундамент 1, пресичащ тази ос. Именно това ”пресичане” поставя и въпроса дали този фундамент не е бил изграден тук на един по-късен етап, при който първоначалният вход на това място е престанал да функционира. При това, от основно значение при проверката на тази възможност е един друг градеж, долепен също към южното рамо на сградата, но от външната му южна страна – сграда Г.
Сграда Г е била издигната върху настланата с плочи алея, водеща от юг от главната порта на комплекса към кръстовидната сграда, на споменатата основна композиционна тяхна ос (обр. 2). Размерите ъ са около 10 на 3.5 м, като от нея е останала най-вече настилка от тухли, свързани и обмазани с червен хоросан, която от запад, а най-вероятно и от изток и юг, е била ограничена от хоросанов “бордюр”, широк 0.35 м и дебел 0.25 м. Ниво на тази настилка е само малко по-ниско от цокъла на по-късната Голяма базилика, което указва по-късната дата на сграда Г, изградена най-вероятно при, или немного преди предполагаемото преустройство на кръстовидната сграда в църква. Възоснова на леката ъ конструкция се предполага, че сграда Г най-вероятно е била открита от една или повече страни, служейки за подслон на посетителите на комплекса (Георгиев 1993а: 94-96). Също така обаче, нейното разполагане на пътя към кръстовидната сграда и долепянето ъ към нея ясно показват, че тя е служила за предверие (портик) към нея и към очевидно съществувалия тук вход. Изглежда, че при едно от преустройствата на паметника, този вход престанал да функционира. Впоследствие фундамент 1 бил изграден на негово място, като тук било устроено ново стълбище към втория етаж на сградата (обр. 4). Най-вероятно то е трябвало да замести изоставеното при преустройването на зданието в църква първично външно стълбище, върху което тогава било изградено едно от новопристроените помещения от запад. Именно при това преустройство най-вероятно предполаганият вход към долния етаж от юг е бил запушен, а целият главен подход към сградата бил насочен вече не от юг, а от запад, според традициите на християнската архитектура. Така, появата на фундамент 1, а изглежда и на всички останали по-късни фундаменти, изградени както вътре (номера 5 и 6), така и отвън към сградата ( 2, 3, 4, 7, 8, 10, 11), могат да се свържат най-вероятно с преустройство ъ в християнски храм - въпрос, който следва да бъде разгледан тук по-подробно:
4. Реконструкция на плана на кръстовидната сграда през нейния втори строителен период (като християнска църква), (по същите данни).
11. Какво е било предназначението на допълнителните фундаменти към кръстовидното здание и било ли е преустроено то в кръстокуполна църква.
За по-късното изграждане на допълнителните фундаменти към кръстовидната сграда, се изказва още от Т. Тотев, но пръв С. Бояджиев предполага, че чрез тях тя е била преустроена в църква. С тази цел според него от изток била прибавена нова основа (фундамент 2), за апсидата на църквата. Същевременно, към външните ъгли на сградата били добавени квадратни помещения, оформени от зидове, с основи фундаментите 3, 4, 7 и 8, които били обединени с основния ъ обем, образувайки заедно плана на кръстокуполна църква. С това обаче били извършени редица пробиви в стените на сградата, довели, по мнение на автора, до нарушения в нейната конструкцията. За нейното укрепване били добавени нови зидове, като тези върху фундаменти 5 и 6, носили арка, укрепваща предполагаема пукнатина в свода над тях (Бояджиев 1986: 31-32). Всъщност обаче, за такива пробиви и последвали пропуквания липсват преки данни. Също така наличието на новоприбавени помещения от изток остава недоказано, тъй като фундаментите на зидовете, които следва да ги образуват - номера 7, 8, 10 и 11, не се допират пряко до основите на кръстовидната сграда и нямат правилно разполагане към тях (обр. 1). Така, фундаменти 7 и 8 са ориентирани и разположени симетрично към ъглите на приолтарната арка на Голямата базилика, като по всичко личи, че върху тях са стъпвали архитектурни елементи (колони?) от допълнителната ъ украса. Възможно част от оформянето на олтарното пространство на Голямата базилика е бил и фундамент 10, който, според П. Георгиев е съвременен на базиликата, като към това заключение насочва и доста високо му ниво, близко до това на нейния под. При фундамент 11 обаче, високото му ниво и стъпването му върху пласт от тъмна пръст (както при близкия фундамент 9), дават основание на предположението на П. Георгиев, че това е “всъщност е част от разрушената от иманярска намеса подложка на източното рамо” (Георгиев 1993а: 53-54, обр. 35). И тъй, докато в източните части на кръстовидната сграда единственият сигурно добавен по-късно градеж е вероятната основа за пристроена апсида, стъпваща върху подложка 2, много по-ясно доловими са добавките в нейната западна половина. Тук зидовете върху фундаменти 3 и 4 несъмнено са оформяли нови пространства от запад. При това чрез тях западната фасада, станала главна след превръщането на сградата в църква, придобила симетричен облик (обр. 4). Изглежда именно тогава помещението в западното рамо на сградата, било преустроено в притвор на новата църква чрез добаването на два масивни пилона при източните му ъгли (фундаменти 5 и 6). Както предполага още Ст. Бояджиев, най-вероятно те са поддържали широка арка, която по-скоро, както счита П. Георгиев, е трябвало да отдели първоначално до голяма степен обединените пространства на централното помещение и това на западното рамо (Георгиев 1993а: 53). С това запазените ясни следи от добавени фундаменти към западните части на сградата, заедно с фундаментът за апсида от изток, показват убедително преустройството ъ в християнска църква. Що се отнася до нейния първоначален замисъл, външен облик и архитектурен тип, то тук на първо място трябва да бъдат разгледани данните за плана и вертикалното структуриране на сградата.
12. Планово-метричен анализ и структуриране на кръстовидната сграда.
Хоросановите подложки на кръстовидната сграда очертават ясен и решен пропорционално план. Така, точно оразмерени са диаметърът на окръжноста (купола), описана в централното ъ помещение, равен на 4.60 м, или на 15 гръцки фута, докато външната окръжност описана от раменете на сградата има диаметър от 15.5 м - равен на 50 гръцки фута. Оттук може да се заключи, че сградата е била построена според прилаганата още в античността традиция за оразмеряване на “стофутовия канон” (очевидно тук в половин размер), запазила се и през ранно и средновизантийския период. Естествено, установените правилни пропорции при хоризонталното планиране на кръстовидната сграда предполагат използването им и при нейното структуриране във височина, съобразно съществуващите архитектурни норми от епохата при центричните куполни паметници на източно-средиземноморската и най-вече средновизантийската архитектура от VIII-X в. Възснова на тях може да се предположи, че височината на втория етаж на сградата е била почти равна на неговата ширина, а тази на самия купол също е била равна на диаметъра му (обр. 5). Оттук цялата височина на втория етаж би достигнала най-вероятно около 22 - 23 м с купола; на цялата сграда, заедно с приземния етаж – до около 28 м. Наистина, предложените стойности превишават значително тези на досегашните реконструкции, като това се дължи най-вече на доказаната двуетажност на зданието, както и на съображенията за представителното и масивно негово изграждане. Но преди да се правят по-конкретни предположения за цялостната реконструкция на кръстовидната сграда, следва да се разгледа въпросът за нейния архитектурен тип и място в развитието на монументалната архитектура.
5. Опит за разкриване на метода на вертикално пропорциониране на кръстовидната сграда.
13. Архитектурен тип на кръстовидната сграда.
Уникалният план на кръстовидната сграда, образуван от съчетание на изчистени форми – квадрат, кръст и кръг, дава широки възможности за търсенето на нейното място в развитието на късноантичната и ранносредновековна монументална архитектура в Средиземноморския свят и Предна Азия. В тези области строителството на масивно засводени кръгли здания, най-вече жилища и гробници, има древна традиция, докато кръстовидният план изглежда се появява при разширяването на скалните гробници с нови странични камери. С развитието на техниките на сводово строителство, постепено тези форми били широко използвани и при представителните жилищни и култови сгради - храмове, мавзолеи, дворци и бани в елинистическата и особено в римската архитектура, в която все по-често били използвани и комбинации между кръстовидния и кръгъл (окръглен) план. Едва обаче започналото от Сасанидски Иран през III-IV в. разпостранение на полусферични засводявания, изпълнени посредством тромпи и пандантиви, позволило тези постройки да получат естественото си вертикално куполно завършване. Оттам, тази строителна техника повлияла силно и на формиращата се през този период християнска късноримска и ранновизантийска архитектура. При нея използването на кръстовидната планова схема несъмнено било улеснено от възникналия култ към Христовия кръст, а на кръглата или окръглената чрез екседри – от богатите римски традиции. Закономерно, взаимодействието на тези фактори довело и появата на такива представителни паметници на църковната архитектура, като катедралите от Русафа и Апамея във Византия и Звартноц в Армения от VI-VII в. Впоследствие, при взаимодействието на този тип куполни сгради с базиликалните форми, както и под влиянието на другия основен правоъгълен тип ирански храмове на огъня, (подобни на старобългарските капища) през IX-X в. се достигнало и до появата на типичната кръстокуполна църква във византийската архитектура. При развитието на църковната архитектура обаче, а и с постепенното обогатяване на плановата схема на култовите сгради, от VII в. планирането на култови сгради в чист “гръцки” кръст било до голяма степен изоставено, като се използвало при здания с по-малки размери – най-вече параклиси, мартирии и баптистерии. При тези паметници обаче не се наблюдава извиването на външните стени на кръстта в правилен кръг, както при плисковската сграда. Всъщност, единствената група сгради, в която може да се открие съчетаване на кръстовидно вътрешно планиране с окръглено външно оформяне, са някои християнските гробнични постройки от V-VI в., явяващи се част от по-ранната римската традиция за строеж на кръгли (често императорски) мавзолеи. При последните съчетаването на кръстовидното вътрешно планиране, наследено от по-ранните кръстовидни скални гробници, с кръглото външно, наследено от могилните надгробни насипи, се среща още през II в. при кръглия Адрианов мавзолей в Рим. Поради това, може да се предположи, че през IV-VI източните, ирански архитектурни влияния, заедно с въздействието на развилия се тогава култ към Христовия кръст, само “катализирали” естествения процес на взаимодействие на тези два основни типа (кръстовиден и кръгъл) в късноантичното и ранносредновековно гробнично строителство. Именно това взаимодействие довело и до появата на забележителния мавзолей на Теодорих в Равена от началото на VI в., чиито долен етаж бил оформен вътрешно кръстовидно, а горния кръгло. Така, при него на практика били слети вертикално новият, изцяло кръстовиден тип “християнска” гробнична сграда (като тази свързвана с Гала Плацидия в същия град) на първия етаж, и традиционно кръглите римски мавзолеи на втория. През същия период, с навлизането на споменатите нови техники на масивно засводяване от изток, във Византия станало възможно и пълното обединяване на тези типове на едно ниво и в единно пространство. Пример за това е кръглата външно и кръстовидна вътрешно, покрита с купол подмогилна монументална гробнична зала при с. Макри кьой до Константинопол, отнасяна към периода V-VI в, (обр. 6). Близко решение представляват и някои източни наземни – външно кръгли, но вътрешно кръстовидни гробнични постройки – науси от Средна Азия (областта Чеч) от периода III-VIII в. (обр. 7). Поради това, засега е трудно да се твърди със сигурност дали средиземноморските, или среднозиатските паметници са в основата на архитектурния тип на кръстовидната сграда в Плиска. Като техника на строеж и структуриране, тя, както може да се очаква, се намира най-вече в пряка връзка с местните, римо-византийски традиции на монументално строителство. Ето защо мавзолеят на Теодорих в Равена, както и споменатата гробница до Константинопол могат да бъдат посочени като най-близките, макар и несъвсем преки аналози на кръстовидната сграда в Плиска. За разлика от тях, при нея кръстовидното планиране е вече изявено отчетливо както вътрешно, така и външно, докато старата традиция за изграждане на кръгли гробнични постройки е изявена само в окръгления завършек на раменете ъ. Така, най-вероятно плисковската сграда представлява краен етап в развитието на тези архитектурни идеи, запазвайки рядко срещаните през периода план на чист кръст, двуетажност, както и окръглено външно оформяне, наследено най-вероятно от по-ранните кръгли мавзолеи и надгробни могили. Именно поради това, от чисто архитектурна гледна точка, може да се заключи, че по своите основни особености – кръстовидност и общо кръгло оформяне, кръстовидната сграда в Плиска води своя произход от някои късноантични и ранносредновековни паметници на гробничната архитектура. Във всеки случай обаче, при лошата запазеност на паметника, както и поради пригодността на неговия план за най-различни нужди, въпросът за неговото предназначение следва да бъде разгледан съобразно всички възможни варианти, с отбелязване на най-вероятните решения на въпроса.
6. Планова композиция на погребалния хипогей при с. Макри-кьой до Истанбул (по данни на T. Macridy и J. Ebersolt в: Monuments funйraires de Constantinople. – Bulletin de correspondance hellйnique. 46., 1922).
7. План на масивно гробнично могилообразно съоръжение – наус с кръстовидно вътрешно оформяне от областта Чач, Средна Азия (принадлежащо към Туябугузските науси – между IV – VII в.) – по: Археология. Средняя Азия и Дальний Восток в эпоху средневековья. Средняя Азия в раннем средневековье. Москва, 1999 - таб. 42, 1.
14. Въпросът за предназначението на кръстовидната сграда.
Несъмнено, изчистеният, уникален план на сградата насочва най-общо към нейното религиозно предназначение, като при липсата на по-конкретни данни, тя би могла да бъде определена както като християнска, така и като “езическа” култова сграда. В действителност разгледаното определяне на сградата като християнски мартириум съответства в значителна степен на нейната архитектурата, като обяснява добре и построяването по-късно над мястото ъ на олтара на Голямата базилика. Същевременно обаче, обстоятелството, че през IX в. от векове вече не се строят мартирии, минималната възможност за такъв, очевидно подпомогнат от властта, строеж в столицата при още господстващия в България езически култ, както и липсата на ясно обяснение за пълното разрушаване на сградата след покръстването, правят тази хипотеза почти напълно невероятна. Поради липсата на сигурна датировка на по-късно издигнатата тук Голяма базилика, теоретично би могло да се допусне построяването на кръстовидната сграда като християнска църква от типа свободен кръст и скоро след покръстването. Така, тя би намерила своето място сред добре изявената група на кръглите, или окръглените, планирани кръстовидно старобългарски църкви от IX-X в. (издигнатата от Св. Климент църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, известната Петрова църква до Нови пазар в Поморавието, триконхалната църква номер 28 в Плиска, както и католикона на старобългарския манастир в м. Теке Караач до Варна). При никоя от тези старобългарски църкви обаче не се наблюдава съчетанието от чист кръст вписан в кръг, като такова планово решение липсва и при външното оформяне на християнските баптистерии. Също така, макар понякога и разрушавани с цел пълното им преизграждане, в никой случай една старобългарска християнска сграда не е била така тотално сривана, както кръстовидната сграда, при която са извадени дори нейните основи. Всъщност единствените примери за такова, макар отново не чак толкова пълно унищожение, са останките от някои старобългарски капища, изоставени напълно след покръстването, като капището в рамките на тухлената оградна стена в Плиска, или това при Румска река в Преслав. Поради това тезата, че кръстовидната сграда е служила за езически храм не следва да се отхвърля с лека ръка. Наистина, повечето от идентифицираните като старобългарски храмове-капища сгради са правоъгълни, но са известни и капища с окръглени очертания, като това при скалния стълб Даул таш в Мадара. Същевременно, следва да се има предвид, че съществуват известни данни и за съществуването на български кръстовидни езически храмове. Така, в същата част на Плиска, под църква номер 3, е била открита кръстовидна, според проучвателя ъ култова предхристиянска постройка (обр. 8). Оттук, при допускане на тази идентификация, би се образувала група от две старобългарските капища с кръстовиден план, освен досега известната от пет или шест правоъгълни. За съжаление, почти пълната липса на по-конкретни данни затруднява решаването на въпроса за типа култ и божество (божества?) почитани в различните езически храмове. Изказано е предположението, че квадратните, покрити с купол от тях, са били посветени по-скоро на небесните сили и Тангра, докато правоъгълните са имали мемориално предназначение. Що се отнася до един кръстовиден храм, то със силно изявения си център, подчертан в плана му и от четирите рамене, свързани с него, то, най-вероятно той е бил предназначен за почитане на централно разположен свещен обект. Предвид това едва ли той би бил идол, а също олтар за жертвоприношения, а по-скоро такъв, който е изглеждал еднакво от всички посоки, като например горящ свещен огън. Изглежда, именно това е и причината тази храмова схема да намери разпространие именно при сасанидските кръстовидни зороастрийски храмове, при които огънят в центровете им е бил наблюдаван през широките входове на четирите им страни. По такъв начин и този възможен тип на старобългарско капище би намерил свои аналози в зороастрийските паметници, давайки още един пример за силното влияние на тази религия при степните народи в Средна Азия, при които често се наблюдава синкретизъм между Тангра и иранския Ахурамазда. Въпреки това обаче, оскъдността на писмените сведения, и липсата на повече сигурни археологически данни за предхристиянската религия на българите и култовите им сгради, не позволяват засега сигурното идентифициране на кръстовидната сграда като езически храм. Предвид нейната двуетажност все пак може да се допусне, че такова светилище е било устроено на едното от нивата ъ, докато второто е имало друго, най-вероятно мемориално предназначение. Към това заключение насочва най-вече произходът на архитектурния тип на сградата, свързан, както бе установено, с някои кръстовидни и окръглени късноантични и ранносредновековни мавзолеи. Поради пълното ъ разрушаване по-късно, най-вероятно тази сграда е била издигната в периода преди покръстването като езически мавзолей, и то, от гледна точна на монументалното ъ изграждане – за нуждите на български владетел, и (или) на членове на неговото семейство. При това Търновският надпис на хан Омуртаг дава информация, макар и неконкретна, за съществуването на поне едно такова “всеславно” владетелско гробно съоръжение „тумбос“, някъде по средата между Плиска и река Дунав. Същевременно използването на такива сгради за погребване на българските владетели може да се предполага не само възоснова на данните за погребенията на владетелите на Тюркския и Хазарския хаганати, но и някои арабски известия (на Ал Масуди и Ал Бакри) за погребването на знатните българи във Волжска България в големи (дълбоки) подземия, заедно с техните жени и слуги. Също така, най-вероятно строежът на такива монументални владетелски гробници при българите от предхристиянския период, е бил определян не само от съществуващата домашна традиция, но и от влиянието на съседна Византия, чиито владетели, през първите пет века от съществуването ъ, са били погребвани в двата монументални мавзолея при катедралата “Св. Апостоли” в Константинопол – кръглия Константинов мавзолей от IV в., и кръстовидния, изграден от император Юстиниан през VI в.
И тъй, както архитектурното оформяне на кръстовидната сграда в Плиска, така и самите исторически обстоятелства на периода на нейното изграждане, насочват най-вече към предположението, че това е владетелски мавзолей, изграден най-вероятно от някой от хановете в Плиска през първата половина или средата на IX в. (обр. 9). И тъй като паметникът е тясно свързан с наследилата мястото му, а изглежда и част от функциите му Голяма базилика, построена във всеки случай от княз Борис, то и издигането на кръстовидната сграда може да се свърже най-вече със този български владетел (или например с неговия баща Персиан), като негов личен мавзолей, или като гробница на неговото семейство. Най-вероятно, подобно на хан Омуртаг, един от тези владетели е изградил приживе своя гробница, разполагайки я също на трасето на пътя, водещ от Плиска към Дунава, но вече много по-близко, само на малко повече от километър от дворцовия център. Същевремено, несъмнено сградата е имала някакво важно място в събитията около покръстването на българите, тъй като само така може да се обясни разполагането на олтара на архиепископската Голяма базилика точно над нейните останки. Така, оставяйки настрана лишената от практически доводи теза за мартириум на Енравота там, може да се предположи, че сигурният ктитор на по-късната базилика – княз Борис, е избрал този сравнително отдалечен и затворен отвсякъде комплекс за едно от местата на първите покръствания, като дори е много вероятно именно тук “тайно и в дълбока нощ” той да е приел Христовата вяра (както предполага и Ц. Цанев). Впоследствие след покръстването, според данните от археологическите проучвания, тази езическа сграда била превърната в християнска църква, чиито ктитор несъмнено е бил също българският владетел (обр. 10, 11). В очите на доскорошните езичници обаче, като сграда на стария, отречен вече култ, несъмнено тя е представлявала ярко и във всеки случай неудобно свидетелство за неотдавнашното “езичество” на Борис и на българската държава въобще. Впрочем, такъв спомен са представлявали и всички останали капища, превърнати в църкви, при които се наблюдава отчетлив стремеж за пълното обезличаване на останките от езическата им архитектура. При това, тя или е била заменяна с нови градежи, или обхващана отвсякъде с новоприбавени части на устройваните там християнски църкви. С това от стария предхристиянски храм не се е виждало почти нищо, като така се е стигало до оформянето на една нова, вече чисто християнска (поне външно) сграда (както при третия строителен етап на Дворцовата църква в Плиска, наследила функциониралото там Голямо капище). Изглежда, такъв процес е започнал и при превърнатия в църква кръстовиден мавзолей, който обаче със своите неголеми размери се оказал неподходящ за една столична катедрала. Изглежда именно поради това сградата и свързаният с нея спомен за старата езическа религия на владетеля били съвсем съзнателно напълно изтрити от лицето на земята. За сметка на това, на нейното място, най-вероятно свещенно за българите именно като мястото на приемане на християнството от българския владетел, била издигната величествената Голяма базилика, демонстрираща триумфа на новата религия. Но, изглежда, че и старото, мемориално предназначение на съществувалия там кръстовиден мавзолей и неговия комплекс (обр. 12) не било съвсем забравено. Така, съдейки по открития гроб-олтар в северния анекс на базиликата, самият княз Борис бил погребан все пак отново тук, на поначало предвиденото за погребването му място, но вече не в езически мавзолей, а в гробничен параклис, като ктитор на катедралата на утвърдената именно благодарение на него Българска църква.
8. Реконструкция на плана на сградата под църква номер 3 в Плиска (по данни на Ст. Михайлов в: Разкопки в Плиска през 1945-1947 година. – Разкопки и проучвания, III, Средновековен отдел. София, 1948, стр. 197-198, обр. 19, С, D).
9. Възстановка на мавзолея през първия му, “езически” период (маслени бои, изглед от североизток, автор Я. Василев).
10. Цялостна реконструкция на сградата през християнския ъ период (цветни тънкописци, изглед от запад, автор Я. Василев).
11. Възстановка на сградата през християнския ъ период (маслени бои, изглед от изток, автор . Я. Василев).
12. Възстановка на южната оградна стена на комплекса към мавзолея (втори период на изграждане, възстановка Я. Василев, компютърна визуализация - инж. Марин Христов, Бургас).
Списък на образите към текста:
1. Общ план на откритите останки от кръстовидната сграда и на застъпващите я зидове на Голямата базилика (по Т. Тотев, 1984).
2. Общ план на комплекса към кръстовидната сграда (по П. Георгиев 1993а).
3. Реконструкция на плана на сградата при нейния пръв строителен период (по данни на Т. Тотев (1984), Ст. Бояджиев (1986) и П. Георгиев (1993а).
4. Реконструкция на плана на кръстовидната сграда през нейния втори строителен период (като християнска църква), (по същите данни).
5. Опит за разкриване на метода на вертикално пропорциониране на кръстовидната сграда.
6. Планова композиция на погребалния хипогей при с. Макри-кьой до Истанбул (по данни на T. Macridy и J. Ebersolt в: Monuments funйraires de Constantinople. – Bulletin de correspondance hellйnique. 46., 1922).
7. План на масивно гробнично могилообразно съоръжение – наус с кръстовидно вътрешно оформяне от областта Чач, Средна Азия (принадлежащо към Туябугузските науси – между IV – VII в.) – по: Археология. Средняя Азия и Дальний Восток в эпоху средневековья. Средняя Азия в раннем средневековье. Москва, 1999 - таб. 42, 1.
8. Реконструкция на плана на сградата под църква номер 3 в Плиска (по данни на Ст. Михайлов в: Разкопки в Плиска през 1945-1947 година. – Разкопки и проучвания, III, Средновековен отдел. София, 1948, стр. 197-198, обр. 19, С, D).
9. Възстановка на мавзолея през първия му, “езически” период (маслени бои, изглед от североизток, автор Я. Василев).
10. Цялостна реконструкция на сградата през християнския ъ период (цветни тънкописци, изглед от запад, автор Я. Василев).
11. Възстановка на сградата през християнския ъ период (маслени бои, изглед от изток, автор . Я. Василев).
12. Възстановка на южната оградна стена на комплекса към мавзолея (втори период на изграждане, възстановка Я. Василев, компютърна визуализация - инж. Марин Христов, Бургас).
Библиография на научните трудове, засягащи проблемите на кръстовидната сграда в Плиска:
Аладжов, Ж. Прабългарската религиозна система според археологическите данни. София. 1983 (ръкопис)
Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981
Бояджиев, Ст. Мавзолей на първите български ханове? – Музеи и паметници на културата, 1986, 2
Бояджиев, Ст. Архитектурата на прабългарските храмове. – В: Проблеми на прабългарската история и култура. Т. I., София, 1989
Ваклинов, Ст. Плиска за тридесет години. – Археология, XVI, 1974, 3
Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура VI-XI в. София, 1977
Ваклинов, Ст., Ир. Щерева. Проучвания на Голямата базилика в Плиска през 1971-1973 г. – Плиска – Преслав, 6, 1993
Георгиев, П. Плиска – първи християнски култов център в средновековна България. – В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. София, 1982
Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (а)
Георгиев, П. Разкопки в Голямата базилика през 1978 и 1979 г. – Плиска – Преслав, 6, 1993 (б)
Георгиев, П. Мъченическият култ към Енравота: критицизъм, хиперкритицизъм и историческа реалност. – Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев. Том 91 (10) 2001 (а)
Георгиев, П. Християнските храмове в Плиска – топография и функция. – В: Християнската идея в историята и културата на Европа. Материали от VIII лятна научна среща, посветена на 2000-годишнината от рождението на Исус Христос. Варна, 24-25 юни 2000 г. София, 2001 (б)
Георгиев, П. Към семантиката на датировката “етх бехти”. – Старобългаристика, XXVIII, 2004, 2
Георгиев, П.; Ст. Витлянов. Архиепископията – манастир в Плиска. София, 2001
Джингов, Г. Проблеми, задачи и постижения на българската археология. – Slovenskб archeolуgia, XXI, 2, 1973
Дончева-Петкова, 1995: Дончева-Петкова, Л. Археологически сведения за християнството в България преди и непосредствено след покръстването. – 1100 години Велики Преслав. 1. Шумен, 1995
Милчев, А. - Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (рецензия) – Археология, XXXVII, 1995, 2
Михайлов, Ст. - Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (рецензия) – Археология, XXXVII, 1995, 4
Михайлов, 1995: Михайлов, Ст. Още за кръстовидната постройка под Голямата базилика в Плиска. – Археология, XXXVII, 1995, 4
Овчаров, Д. За мястото на гроба на хан Омуртаг –догадки и хипотези. – Хелис. IV. София, 2005
Попконстантинов, К. Още веднъж за т. н. мартириум в Плиска. В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005
Станилов, 1982: Станилов, С. Езически центрове в Първата българска държава. – В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2., София, 1982
Тотев, Т. Кръстовидна църква под основите на Голямата базилика в Плиска (865-866). – В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984
Христов, Я. Бяло поле в ранната българска агиография – Енравота, светец – мъченик или обезнаследен принц. – Минало, 2007, 1
Цанев, 1998: Цанев, Ц. Към въпроса за покръстването на българите. – Преславска книжовна школа, 3. Шумен, 1998
Чанева-Дечевска, 1984: Чанева-Дечевска, Н. Църковната архитектура на Първата българска държава. София, 1984
Hoddinott, R. Politics, Liturgy and Architecture in Bulgaria durind the second half of the ninth century. – In: ΑΡΜΟΣ, 1991
ПОД ГОЛЯМАТА БАЗИЛИКА В ПЛИСКА
ФАКТИ, ХИПОТЕЗИ, ПРОБЛЕМИ
За въпроси и мнения - ел. поща на автора ivor@mail.bg
I. ПРОУЧВАНИЯ И ХИПОТЕЗИ
1. Кръстовидната сграда според археологическите проучвания.
Проучването на сградата е извършено през 1973 г. археологическият екип на Т. Тотев, като тогава са били разкрити единствено запазените подложки за нейните основи. Подложките са широки до 1.10 м и излети от розов хоросан, почвата под който е била укрепена с набити колове- пилоти. Впоследствие, върху този стабилен фундамент са били полагани дяланите варовикови блокове от самия градеж на основите, дълги 0.40 – 0.50 м. В план тези основи очертават равнораменен кръст, с окръглени външно рамена, чиито мислен овал образува правилен кръг с диаметър 15.50 м (обр. 1). С пресичането си раменете на сградата оформят квадратно пространство със страна 4.60 м, което навярно е било покрито с купол. На дадени етапи към сградата са били изграждани други масивни зидове с близък начин на градеж, имащи важно значение за определянето на нейните функции през отделните периоди от съществуването ъ. Според резултатите от археологическите проучвания около сградата бил оформен и комплекс от дървени постройки с голям кладенец в неговия център (обр. 2). Комплексът е бил ограден с дървена стена, към която били добавени и няколко правоъгълни, изглежда кулообразни постройки, имащи вероятно стражеви функции. В една от тях е бил оформен на даден етап и главният вход към кръстовидната постройка от юг, през който преминавал настлан с каменни плочи път, водещ към каменната крепост на дворцовия център на Плиска.
1.Общ план на откритите останки от кръстовидната сграда и на застъпващите я зидове на Голямата базилика (по Т. Тотев, 1984).
2. Общ план на комплекса към кръстовидната сграда (по П. Георгиев 1993а).
2. Стратиграфия, археологическа среда и датировка.
Първоначално на тази площ е съществувало старобългарско селище, възникнало на ненаселен преди това терен. Върху дебелия до 0.30 м пласт, останал от неговото съществуване, заляга тънък слой от белезникав хоросан, отбелязващ строителното ниво на кръстовидната сграда. Той от своя страна е застъпен от дебел до 0.50 м пласт изпълнен със строителен трошляк, очевидно образуван при нейното разрушаване. Тъй като застъпва останките от старобългарското селище, кръстовидната сграда не може да се датира по-рано от първите възможни десетилетия на неговото съществуване - т.е. не по-рано от около средата на VIII в. Същевременно, тя е била разрушена немного преди построяването на Голямата базилика, чиито основи са били разширени в някои пунктове, където са пресичали траншеите, останали след изваждането на основите на кръстовидната сграда - т.е. тези траншеи са били или още незапълнени, или са били засипани съвсем скоро преди това, и поради тази причина строителите на базиликата са се съобразявали с тях.
3. Хипотези за облика, датировката и предназначението на кръстовидната сграда.
За проучвателя Т. Тотев това е куполна “църковна постройка от типа “свободен кръст”, построена в “първите години след 865 г.” Също той свързва окръгленото ъ оформяне с едно писмено сведение за изграждане на кръгли църкви в България след покръстването. Проблем пред това виждане са данните за значителни преустройства в сградата, които трудно биха могли да се вместят в краткия период между покръстването и построяването на Голямата базилика на това място, чието залагане традиционно се отнася към 867-870 г. Стремейки се да преодолее това затруднение П. Георгиев, заключава, че сградата е била изградена преди покръстването, и то, предвид монументалното ъ оформяне - от български владетел, най-вероятно хан Борис. Според него кръстовидният план на сградата, близък с плановете на редица раннохристиянски мартириуми, показва, че тя е била издигната в памет на загинал за вярата светец. За автора това е най-големият син на хан Омуртаг Св. Енравота Войн, който бил лишен от престолонаследие от баща си заради преминаването си към християнската религия. По-късно той бил екзекутиран по заповед на следващия български хан, по-малкия си брат Маламир през тридесетте години на IX в., за проповядване на чуждата Христова вяра. Според П. Георгиев екзекуцията е станала именно на това място за назидание на живеещите тук християни, с чиито грижи тук по-късно бил изграден неговият монументален гроб. Две десетилетия по-късно, в хода на разпространението на християнството във България, по инициативата на самия, вече решил да приеме новата вяра, хан Борис тук бил издигнат кръстовидният мартириум на светеца, с кладенец-аязмо и ранно християнско гробище до него, всички включени в ограден с дървена стена комплекс от също дървени постройки. След покръстването сградата била превърната в църква, която била унищожена при антихристиянския бунт на боилите от 866 г., а на нейното свещенно място бил изграден олтарът на Голямата базилика.
Въпреки изложената обстойна аргументация обаче хипотезата на П. Георгиев среща значителни затруднения. На първо място против нея някои автори, като Л. Дончева -Петкова, изтъкват липсата през този период на традиция за строеж на мартириуми, както и въобще на данни за култ към Енравота (Дончева-Петкова 1995: 196-203). Освен това, едва ли може да се приеме, че още преди покръстването ханът, който бил и първожрец на езическата българска вяра според наличните извори, е можел да отдава открито почит на християнството в Плиска, строейки мартириум, и то в памет на екзекутиран от върховната власт престъпник. Същия проблем среща и близката хипотеза на Ц. Цанев, за който сградата била издигната в периода от около 850-855 до 865-866 г. от симпатизиращия още тогава на тази религия хан Борис, но като християнски баптистерий с аязмо, в който и самият той впоследствие бил покръстен.
Именно тези слаби страни на “християнската” теза дават основания на предположението, че разглежданата постройка е била български езически храм. Пръв тази теза развива Ст. Ваклинов, с аргумента, че е нормално първите църкви след покръстването да бъдат издигнати на местата на езически култови сгради. Той свързва планът на зданието с номадската юрта, а четирите му рамене - с четирите летви от нейното покритие, подобно на монументални храмове-юрти от Монголия (Ваклинов 1974: 35), (Ваклинов 1977: 169-170). Липсата на преки аналози на паметника сред известните ни езически култови сгради обаче е и основният проблем пред тази теза, както и при тезите на останалите автори, поддържащи култовия езически характер на паметника. Такива тези изказват Ст. Станилов, за който това е по-скоро голям “олтар”, (Станилов 1982: 230) и К. Попконстантинов, свързващ сградата с редица зориастийски средноазиатски храмове (Попконстантинов 2005: 29). И тъй като преки аналози на кръстовидната сграда са очевидно късноантичните и ранносредновековни мемориални съоръжения, Ст. Бояджиев отново се връща към идеята за гробничния характер на паметника, но вече считайки, че това е предхристиянски български мавзолей. При това, тълкувайки с основание като рамо на стълбище издаващия се на юг от западното рамо на сградата зид, той заключава, че тя е имала два етажа. За автора това стълбище е водило надолу, към един полувкопан в терена приземен етаж, в който са били поместени саркофазите на погребаните там. На втория етаж бил разположен поминален храм в който е била почитана паметта на видната личност, за която бил изграден мавзолея. Според Ст. Бояджиев това е хан Тервел, който като кесар е трябвало да притежава подходяща сграда не само приживе, но и за вечния си покой. Хипотезата за хански мавзолей се подкрепя и от Д. Овчаров, за който сградата би могла да бъде гробницата на хан Омуртаг, спомената в Търновския му надпис, тъй като е по-вероятно мавзолея на владетеля да бъде изграден в столицата, а в средата на пътя от Плиска до Дунава да е била издигната само поминална могила (Овчаров 2005: 204-206). При липсата на преки доказателства за връзката на паметника както с хан Тервел, така и с хан Омуртаг обаче, това становище остава само хипотетично предположение. Също така то не обяснява очевидно голямото значение на кръстовидната сграда за началото на християнството в България. Наистина, според Ст. Бояджиев след покръстването сградата била преустроена в християнска църква (Бояджиев 1986: 28-32), (Бояджиев 1989: 315, 325), при което статическото равновесие на сградата било нарушено и се наложило нейното събаряне. При пълната липса на данни за едно такова нарушение обаче отново остава неясно защо тя била впоследствие разрушена, а върху останките ъ бил изграден олтарът на Голямата базилика в Плиска.
И тъй, става ясно, че всяка от разгледаните тези съдържа както приноси в обяснението на паметника, така и сериозни проблеми. Именно поради това всички изложени виждания следва да бъдат подложени на критичен преглед, като се създаде стабилна основа за едни следващи заключения. При това следва да се започне с анализ на данните за стратиграфията и датировката на сградата, след което да се премине към разглеждането на първоначалния щ градеж и по-късните преустройства, и едва след това да се направи опит за историческата интерпретация на този уникален архитектурен паметник.
II. ПРОБЛЕМИ НА ДАТИРАНЕТО
5. Въпросът за времето на съществуване на кръстовидната сграда и връзката ъ с Голямата базилика.
Датирането на построяването на кръстовидната сграда е възможно чрез датировката на предшестващото я старобългарско селище, върху чиито пласт тя стъпва. Неговото възникване се отнася най-общо към VIII в., като е съществувало продължително преди построяването на сградата – т.е. тя не може да бъде по-ранна от средата или втората половина на същото столетие. Към този период насочват и използваните при постройката строителните техники типични, според П. Георгиев, за първата половина или средата на IX в. Що се отнася до времето на разрушаването на паметника, то се определя чрез датировката на заелата площа ъ Голяма базилика. Въз основа на редица особености на тази църква (единичната апсида, предполагаемата кула над входа на атриума, както и използването на римската стъпка при оразмеряването ъ), се счита, че изграждането или поне нейното залагане, е станало при пребиваването на латинската мисия в България между 866-870 г. (Георгиев 1993а: 56). При Голямата базилика обаче се наблюдават и типични византийски архитектурни решения, като полигоналните очертания на апсидата ъ, както и наличието на предапсидно пространство, като следва да се има предвид, че римската стъпка е била използвана и при изцяло православни български църкви от X в. Така, очевидното смесване при Голямата базилика на белези, а изглежда и на литургични практики, използвани както при византийската, така и при римската религиозна архитектура, може да се отдаде на целенасоченото възприемане в България на елементи на различни църковни традиции. С тях най-вероятно княз Борис е целял постепенното оформяне на самостоятелна, както в политическо, така и в културно и литургично отношение, българска църква. Поради това нито единичният олтар на базиликата, нито кулата-пропилей пред атрия ъ, сами по себе си могат да бъдат доказателство за нейното отнасяне към периода 867-870 г. Тук следва да се припомни, че тези “латински” белези, сочени за доказателство за залагането на основите на Голямата базилика между 867 и 870 г., са налице и при Кръглата църква в Преслав от X в., като силно издадена на изток единична апсида със странични ниши и кула над входа на атриума. Така, става ясно, че отделните белези на западното църковно строителство при даден паметник не могат да бъдат използвани еднозначно при свързването му с дейността на латинската мисия в България от 867-870 г. Оттук, следва да се признае, че обвързването на Голямата базилика с тази мисия, и оттам датирането на разрушаването на кръстовидната сграда през този период остава само спорно предположение, каквото е и виждането за унищожаването на сградата при бунта на боилите от 866 г.
6. Въпросът за евентуалното опожаряване и разрушаване на сградата и комплексът около нея при бунта на боилите от 865-866 г.
Според П. Георгиев кръстовидната сграда е била разрушена от пожар при антихристиянския бунт на боилите от 865 или 866 г., заедно със “свещения” водоизточник и оградата с прилежащите ъ дървени постройки” . Като доказателства за това той сочи откритите обгорели материали при нея, както и пласта от сиво-черна пръст, някъде с въгленчета, залягащ над ивицата белезникав хоросан от строително ниво от сградата. Същият пласт запълвал и траншеите, останали след изваждането на целия строителен материал от нейните основи. Точно това запълване показва обаче, че отлагането на тези материали, носещи следи от огън, не е станало при самия евентуален пожар там, а едва при заравняването на терена за строителството на Голямата базилика. Но за него са били използвани и земни маси от по-ранното старобългарско селище тук, включващи и “тъмночерна пръст, наситена с малки въгленчета” (Георгиев 1993а: 54-56). Поради това този пласт не представлява ясно указание за опожаряване на сградата, тъй като е насипан след разрушаването и демонтирането на основите ъ, имайки недоизяснен произход. Несигурни са и данните за опушените и обгорели бучки от розов хоросан, и късове от обгорели тухли с облепен червен хоросан, тъй като всъщност, както показва ясно споменатият слой, бележещ строителното ниво на кръстовидната сграда, тя е била изградена в суперструкция не с червен, а с бял хоросан. Поради това и по-късно самият П. Георгиев счита, че тези строителни материали са свързани с някакво разрушаване на новопостроените части на Голямата базилика, изградена именно с червен хоросан (Георгиев 1993а: 88); (Георгиев, Витлянов 2001: 30). Оттук, очевидната несигурност при интерпретирането на тези материали не позволява използването им като доказателство за опожаряване на кръстовидната сграда, като могат да произхождат и от пожар възникнал в хода на строителството на Голямата базилика.
И тъй, липсват ясни данни сочещи умишленото, тотално опожаряване на сградата и нейния комплекс, като поради това няма и основания за свързването ъ със сведението на Хинкмар Реймски за изгарянето на голям комплекс при бунта на боилите oт 866 г.(Георгиев 1993а: 123). Всъщност този автор съобщава, че самото потушаване на бунта станало “около двореца” (“circa palatum”) на Борис, който излязъл през портите на каменната крепост с верните си хора за да победи езичниците, които в този момент били изпаднали в ужас от впечатлението, че “върху тях пада огромна пламнала сграда” (“magna villa”). Това обаче едва ли бил могъл да бъде комплексът на кръстовидната сграда, отстоящ на около 800 до 1300 м от портите на крепостта. Също така нито един извор не сочи, че бунтът бил насочен срещу християнската религия, или нейни последователи и култови сгради, а срещу далия им лош закон княз Борис. Същевременно, изворите не споменават за гражданска война, започнала от периферията на държавата, и достигнала столицата Плиска. Те само отбелязват, че въстанниците били водени от 52 от боилите, като Борис ги победил около двореца си с помощта на само 48 души, без да се споменава за някакви същински военни действия. Всъщност, отдавна е отбелязано, че общият брой на основните участници в конфликта е точно сто, като най- вероятно това е бил броя на главните сановници в държавата, оформящи общото събрание на боилите. Поради това, може да се предположи, че конфликтът между Борис и езичниците-боили се разразил при провеждането на събрание, което е трябвало да вземе отношение към въпроса за приемането на новата религия. Това се потвърждава от един нов извор – бележка в сръбски месецослов Апостол от края на XIII - началото на XIV в., в която под датата 28 март се съобщава за победата на българския княз Михаил, “когато беше сбора, заради кръста (кръщението?)”. Така, може да се заключи, че въобще не е имало общонародно въстание, обхванало цялата страна и достигнало столицата – а просто събрание на стоте боила, което е трябвало да вземе решение относно налаганото от Борис общодържавно приемане на християството. При това обаче Борис, според Хинкмар, бил подкрепен само от малцинството от 48 боила от състава на събора, което го накарало да използва сила и да арестува непокорните сановници. Тогава най-вероятно именно княжеските войници са подпалили едно от намиращите се в близост до дворците имения, в което са се намирали водачите на езичниците, които били принудени да се предадат. Едва ли обаче това имение може да се свърже с комплекса около кръстовидната сграда, тъй като той се намира на около един километър от каменната крепост, а са известни и други имения, разположени доста по-близо до нея.
Всъщност, единственият аргумент против представеното виждане, са някои досегашни датирания на цялостното покръстване на българите през 865 или 864, а не през пролетта на 866 г. Самите извори обаче разграничават покръстването на владетеля от кръщението на целия народ. Така Продължителят на Теофан съобщава, че първоначално Борис приел кръщението “в дълбока нощ” (най-вероятно през есента на 865 г.), като “бунтът” срещу него избухнал след като народът узнал за това (по-всичко личи през пролетта на 866 г.) – т.е при самия бунт още не бил покръстен в мнозинството си. Най-вероятно, това станало след християнската победа от пролетта на 866 г, за която Борис съобщил на папата чрез делегация, пристигнала в Рим през август същата година.
Така предложеното развитие на събитията около покръстването дава възможност да се свържат византийските, българските и западните извори за датата на покръстването. Последните отбелязват общото покръстване на страната някъде през месеците април - май 866 г., като същото съобщава и приписката на Тудор Доксов, сочеща датата етх бехти – най-вероятно месец май 866 г. Изглежда най-обобщено целият процес на приемане на християнство е представен в надписа от Балши, където несъмнено се споменава за покръстването и на владетеля и на народа под цялата 6374 г., която, със своя хронологичен обхват от септември 865 до август 866 г., обхваща и двете събития – кръщението на Борис през есента на първата година, и вече цялостното покръстване на народа през следващата пролет.
И тъй, следва да се признае, че нито “бунтът” от 866 г., нито латинската мисия в България, пристигнала през тази година, могат да бъдат използвани за датиране на разрушаването на кръстовидната сграда. Някои автори обаче обвързват нейното построяване с близкия монументален кладенец, както и с предполагаем ранен, езически или християнски, некропол към сградата – предположения, използвани като доказателства за нейното тълкуване като езически мавзолей или християнски мартириум, изграден преди покръстването.
7. Съществували ли са до кръстовидната сграда съвременни ъ езически или християнски гробове ?
Възможното съществуване на езически или християнски некропол при кръстовидната сграда е от важно значение за хипотезите, определящи я като хански мавзолей или християнски мартириум. Идеята за езически некропол там е била изказана скоро след откриването на каменните саркофази източно от апсидите на Голямата базилика (Ваклинов 1974: 34), най-вече възоснова на надписа върху покривната плоча на саркофаг 3 с името на кандидата Турдач, хранен човек на хан Омуртаг. Впоследствие тази идея се развива в тезата за съществуването на цял некропол с гробове на приближени до хана сановници около предполагаем негов мавзолей (Бояджиев 1986: 28). При пълното публикуване на гробовете около апсидите на Голямата базилика обаче, всички те се оказват християнски. Наистина, при някои от тях се наблюдават отделни отклонения от типичния християнски обряд, дължащи се на неизживени остатъци от езическата епоха. Това дава основание на П. Георгиев, да предположи, че поне част от тях, макар и християнски, се датират в периода преди покръстването, и са съвременни с определяната като мартириум кръстовидна сграда. (Георгиев 1993а: 74). Гробовете, сочени от него за синхронни на мавзолея обаче имат твърде различни ориентации и дълбочини на вкопаване, които не позволяват включването им в отделна група. Поради това, тезата за съществуване на ранни християнски гробове и дори некропол при кръстовидната сграда на практика остава без реални основания, като гробовете, открити там могат да бъдат датирани след покръстването, и да се свържат с Голямата базилика, или с преустроената в църква след 865 г. кръстовидна сграда.
Освен гробовете около кръстовидната сграда, второто основно доказателство за нейния християнски, мартириален характер преди покръстването, е хронологията на прилежащия ъ кладенец. За него също П. Георгиев счита, че начинът му на градеж и оформянето му наподобяват архитектурата на функциониралия там предполагаем мартириум. Във вижданията му той също е бил частично разрушен при бунта на боилите, поради което неговата хронология е от важно значение за датирането на цялата сграда.
8. Бил ли е оформен самостоятелен кладенец-аязмо до кръстовидната сграда.
Кладенецът е разположен непосредствено южно от южния стилобат на Голямата базилика, чието трасе е било съобразено с него (обр. 2). От това може да се заключи, че, той е бил изграден или заедно с базиликата, или е бил заварен в такъв, стеснен вид при построяването ъ. Иззидан е със суха зидария, като кръглата му шахта (диам. 1.80 м) първоначално била покрита с тухлен купол. В този си вид кладенецът бил изграден в шахтата на съществувал тук по-ранен, по голям (диам. над 4.5 м), кладенец, обслужвал възможно старобългарското селище на това място.
Според П. Георгиев стесненият кладенец е свещения водоизточник - аязмо към християнския мартириум. За него кладенецът е пострадал при разрушаването на неговия комплекс при бунта от 866 г., като тогава бил частично разрушен неговият купол. Впоследствие той бил възстановен чрез полагане върху него без спойка на преупотребени архитектурни детайли, оформящи новия му отвор. При това южната страна на този отвор е оформена дъговидно, с което, според изследователя, са били целенасочено имитирани дъговидните краища на вече разрушената кръстовидна сграда, а цялото аязмо заменило функциите на предишния мартириум (Георгиев 1993а: 75-87). Всъщност обаче, липсват ясни данни, сочещи, че монументалният кладенец е синхронен с кръстовидната сграда или въобще свързан по някакъв начин с нея. Нещо повече - неговото монументално засводяване има най-пълни аналогии не с нея, а с архитектурата на Голямата базилика, издигната също от обработени каменни блокове, редувани с тухлени зидарии и споени с червен хоросан. Оттук най-вероятно стесняването на кладенеца и неговото монументализиране могат да бъдат свързани с изграждането на Голямата базилика, трасето на чиито стилобат било съобразено с него. Що се отнася до частичното разрушаване и последвалият ремонт на стеснения кладенец, именно непретенциозният негов градеж, показва че той по-скоро не може да се свърже с изграждането Голямата базилика, изпълнена с една изискана строителна техника. Всъщност, тук следва да се запита, защо, ако това първоначално засводяване е било срутено преди построяването на Голямата базилика, то не е било възстановено при нейното изграждане отново с качествен градеж от тухли и червен хоросан, подобно на използваните при тази църква. За целта обаче тук са били преизползвани архитектурни детайли, поставени без спойка помежду си върху насип от пръст. От тази гледна точка, е по-вероятно това грубо възстановяване на кладенеца да бъде отнесено към по-късните преустройства на базиликата, и възможно дори към периода след нейното разрушаване. И тъй става ясно, че свързването на изграждането и разрушаването на монументалния кладенец с предполагаемия мартириален комплекс при кръстовидната сграда е лишено от сериозни аргументи, още повече при представената несъстоятелност на тезата за разрушаването на хипотетичния мартирий при антихристиянския бунт на боилите.
Така, по-всичко личи, че разгледаните хипотетични ранни християнски гробове, масивният кладенец, както и въпросът за евентуалното разрушаване на комплекса при дадено историческо събитие в Плиска около покръстването, нямат отношение към кръстовидната сграда. Именно поради това единственият начин за получаване на сигурна основа за интерпретирането ъ остава прякото изследване на проблемите около запазените останки от нейната архитектура и преустройствата. Несъмнено – един от най-важните от тях е въпросът за видът на монументалното стълбище, водещо към основния етаж на сградата, и оттам решаването на въпроса за нейните височина и етажи.
III. АРХИТЕКТУРНИ ПРОБЛЕМИ
9. Стълбището към кръстовидната сграда и въпросът за височината на нейния основен етаж.
Най-вероятно за рамо на външно стълбище към сградата е служил издаденият на юг от западното ъ рамо зид, дълъг около 4 и широк 1.10 м, (обр. 3). Рамото е на нивото на терена, и ето защо стълбището не би могло да води надолу - към предполагаем полувкопан етаж (крипта) на сградата, както счита Ст. Бояджиев, а само нагоре, както посочва П. Георгиев. Според последния то е достигало височина до 1.20 м – ниво наложено от идеята му за включване в сградата на по-ранен монументален, издигнат над земята гроб на мъченик (за него фундамент 1), определил и издигнатото ниво на етажа. С оглед на тази си теза П. Георгиев снижава височината на водещето към него стълбище чрез намаляването на неговата дължина и наклон. Така, той предполага че стъпалата му са заемали само половината от дължината му, като останалата половина е представлява предвходна площадка (Георгиев 1993а: 47). Преки доказателства за съществуването на една толкова голяма площадка при стълбището обаче няма, като във всеки случай със своята дължина от поне 4 м и масивно оформяне, то е достигало до поне 2 - 3 и дори повече метри височина – т.е до същинския етаж на това в действителност двуетажното здание, (обр. 3). Разбира се, това заключение поставя в нова светлина архитектурните проблеми на сградата, всеки от които следва да бъде разгледан по-подробно. При това, ще се започне от ключовата за вертикалното структуриране на сградата предполагаема основа на зидан гроб (фундамент 1), след което ще се премине към близката го него, но долепена отвън сграда Г. Впоследствие ще се разгледат външните фундаменти 2, 3, 4 и 7 и 8, които вероятно били изградени при преустройството на паметника в кръстокуполна църква, завършвайки с двата останали вътрешни фундаменти 5 и 6 (обр. 1).
3. Реконструкция на плана на сградата при нейния пръв строителен период (по данни на Т. Тотев (1984), Ст. Бояджиев (1986) и П. Георгиев (1993а).
10. Фундамент 1 – основа за масивен гроб или друга конструкция в южното рамо на зданието и неговата хронология
Фундамент 1 (размери 3.20 на 1.50 м), е разположен в югоизточния ъгъл на южното рамо на сградата (обр. 1). От него е запазена само хоросановата подложка, имаща ниво 0.30 м по-високо от подложките на основите ъ. Върху подложката личат отпечатъци от каменните блокове на градежа му, от които е запазен само един. За П. Георгиев това му ниво и разполагане “изключват възможността фундаментът да е свързан с конструкцията на самата сграда”, предполагайки, че той е носил “масивно съоръжение от вътрешната уредба на помещението“. Според него най-вероятно това е “постамент на масивен саркофаг може би с киворий над него”, отбелязвайки все пак липсата на останки от самия гроб (Георгиев 1993а: 48). Това заключение обаче влиза в противоречие с факта, че градежът на фундамент 1 е аналогичен както с основите на самата сграда, така и другите добавени фундаменти 5 и 6 във вътрешността ъ, за които се приема без съмнение, че са следи от нейните преустройства. Оттук е много вероятно и фундамент 1 да е част от такова преустройство, като указание за това е най-вече стабилното му изграждане, несъмнено предназначено, както и при останалите споменати подложки, да устоява на голямо натоварване, сходно с поеманото от самите основи на сградата. Така, възможно е, както и останалите по-късно добавени фундаменти към постройката, и фундамент 1 да е носил конструктивен елемент към нея, за който е нормално да бъде изграден в ъгъла на помещението. Най-вероятно това е било вътрешно Г-образно стълбище (обр. 4), водещо към втория етаж на зданието, подобно на откритите такива стълбища, изградени в Голямата базилика. Така, може да се предположи, че половината от неговите стъпалата са стъпвали върху широка, най-вероятно тухлена арка, опряна с долния си край върху зидарията, изградена върху подложката, а с другия – в северния горен край на помещението. При това общата дължина на рамото на това предполагаемо стълбище възлиза на поне 4 м, което е достатъчно за достигането на височината на втория етаж на сградата, варираща между 3 и 5 м. Разбира се, това архитектурно решение следва да бъде проверено и от гледна точка на фукционирането на самата сграда, съобразно променящите се през различните ъ периоди вертикални и хоризонтални комуникационни линии при нея.
Така, прави впечатление, че фундамент 1 стои на трасето на ясно изразената основна комуникационна ос на кръстовидната сграда - линията от южната порта на комплекса, по правата каменна алея до южното рамо на сградата, съвпадайки с нейната ос в посока север-юг. Тук, на южната страна на южното рамо, би следвало логично да бъде оформен и главният вход водещ до първия етаж на зданието, пречка са съществуването на който е именно изграденият на вътрешната му стена там фундамент 1, пресичащ тази ос. Именно това ”пресичане” поставя и въпроса дали този фундамент не е бил изграден тук на един по-късен етап, при който първоначалният вход на това място е престанал да функционира. При това, от основно значение при проверката на тази възможност е един друг градеж, долепен също към южното рамо на сградата, но от външната му южна страна – сграда Г.
Сграда Г е била издигната върху настланата с плочи алея, водеща от юг от главната порта на комплекса към кръстовидната сграда, на споменатата основна композиционна тяхна ос (обр. 2). Размерите ъ са около 10 на 3.5 м, като от нея е останала най-вече настилка от тухли, свързани и обмазани с червен хоросан, която от запад, а най-вероятно и от изток и юг, е била ограничена от хоросанов “бордюр”, широк 0.35 м и дебел 0.25 м. Ниво на тази настилка е само малко по-ниско от цокъла на по-късната Голяма базилика, което указва по-късната дата на сграда Г, изградена най-вероятно при, или немного преди предполагаемото преустройство на кръстовидната сграда в църква. Възоснова на леката ъ конструкция се предполага, че сграда Г най-вероятно е била открита от една или повече страни, служейки за подслон на посетителите на комплекса (Георгиев 1993а: 94-96). Също така обаче, нейното разполагане на пътя към кръстовидната сграда и долепянето ъ към нея ясно показват, че тя е служила за предверие (портик) към нея и към очевидно съществувалия тук вход. Изглежда, че при едно от преустройствата на паметника, този вход престанал да функционира. Впоследствие фундамент 1 бил изграден на негово място, като тук било устроено ново стълбище към втория етаж на сградата (обр. 4). Най-вероятно то е трябвало да замести изоставеното при преустройването на зданието в църква първично външно стълбище, върху което тогава било изградено едно от новопристроените помещения от запад. Именно при това преустройство най-вероятно предполаганият вход към долния етаж от юг е бил запушен, а целият главен подход към сградата бил насочен вече не от юг, а от запад, според традициите на християнската архитектура. Така, появата на фундамент 1, а изглежда и на всички останали по-късни фундаменти, изградени както вътре (номера 5 и 6), така и отвън към сградата ( 2, 3, 4, 7, 8, 10, 11), могат да се свържат най-вероятно с преустройство ъ в християнски храм - въпрос, който следва да бъде разгледан тук по-подробно:
4. Реконструкция на плана на кръстовидната сграда през нейния втори строителен период (като християнска църква), (по същите данни).
11. Какво е било предназначението на допълнителните фундаменти към кръстовидното здание и било ли е преустроено то в кръстокуполна църква.
За по-късното изграждане на допълнителните фундаменти към кръстовидната сграда, се изказва още от Т. Тотев, но пръв С. Бояджиев предполага, че чрез тях тя е била преустроена в църква. С тази цел според него от изток била прибавена нова основа (фундамент 2), за апсидата на църквата. Същевременно, към външните ъгли на сградата били добавени квадратни помещения, оформени от зидове, с основи фундаментите 3, 4, 7 и 8, които били обединени с основния ъ обем, образувайки заедно плана на кръстокуполна църква. С това обаче били извършени редица пробиви в стените на сградата, довели, по мнение на автора, до нарушения в нейната конструкцията. За нейното укрепване били добавени нови зидове, като тези върху фундаменти 5 и 6, носили арка, укрепваща предполагаема пукнатина в свода над тях (Бояджиев 1986: 31-32). Всъщност обаче, за такива пробиви и последвали пропуквания липсват преки данни. Също така наличието на новоприбавени помещения от изток остава недоказано, тъй като фундаментите на зидовете, които следва да ги образуват - номера 7, 8, 10 и 11, не се допират пряко до основите на кръстовидната сграда и нямат правилно разполагане към тях (обр. 1). Така, фундаменти 7 и 8 са ориентирани и разположени симетрично към ъглите на приолтарната арка на Голямата базилика, като по всичко личи, че върху тях са стъпвали архитектурни елементи (колони?) от допълнителната ъ украса. Възможно част от оформянето на олтарното пространство на Голямата базилика е бил и фундамент 10, който, според П. Георгиев е съвременен на базиликата, като към това заключение насочва и доста високо му ниво, близко до това на нейния под. При фундамент 11 обаче, високото му ниво и стъпването му върху пласт от тъмна пръст (както при близкия фундамент 9), дават основание на предположението на П. Георгиев, че това е “всъщност е част от разрушената от иманярска намеса подложка на източното рамо” (Георгиев 1993а: 53-54, обр. 35). И тъй, докато в източните части на кръстовидната сграда единственият сигурно добавен по-късно градеж е вероятната основа за пристроена апсида, стъпваща върху подложка 2, много по-ясно доловими са добавките в нейната западна половина. Тук зидовете върху фундаменти 3 и 4 несъмнено са оформяли нови пространства от запад. При това чрез тях западната фасада, станала главна след превръщането на сградата в църква, придобила симетричен облик (обр. 4). Изглежда именно тогава помещението в западното рамо на сградата, било преустроено в притвор на новата църква чрез добаването на два масивни пилона при източните му ъгли (фундаменти 5 и 6). Както предполага още Ст. Бояджиев, най-вероятно те са поддържали широка арка, която по-скоро, както счита П. Георгиев, е трябвало да отдели първоначално до голяма степен обединените пространства на централното помещение и това на западното рамо (Георгиев 1993а: 53). С това запазените ясни следи от добавени фундаменти към западните части на сградата, заедно с фундаментът за апсида от изток, показват убедително преустройството ъ в християнска църква. Що се отнася до нейния първоначален замисъл, външен облик и архитектурен тип, то тук на първо място трябва да бъдат разгледани данните за плана и вертикалното структуриране на сградата.
12. Планово-метричен анализ и структуриране на кръстовидната сграда.
Хоросановите подложки на кръстовидната сграда очертават ясен и решен пропорционално план. Така, точно оразмерени са диаметърът на окръжноста (купола), описана в централното ъ помещение, равен на 4.60 м, или на 15 гръцки фута, докато външната окръжност описана от раменете на сградата има диаметър от 15.5 м - равен на 50 гръцки фута. Оттук може да се заключи, че сградата е била построена според прилаганата още в античността традиция за оразмеряване на “стофутовия канон” (очевидно тук в половин размер), запазила се и през ранно и средновизантийския период. Естествено, установените правилни пропорции при хоризонталното планиране на кръстовидната сграда предполагат използването им и при нейното структуриране във височина, съобразно съществуващите архитектурни норми от епохата при центричните куполни паметници на източно-средиземноморската и най-вече средновизантийската архитектура от VIII-X в. Възснова на тях може да се предположи, че височината на втория етаж на сградата е била почти равна на неговата ширина, а тази на самия купол също е била равна на диаметъра му (обр. 5). Оттук цялата височина на втория етаж би достигнала най-вероятно около 22 - 23 м с купола; на цялата сграда, заедно с приземния етаж – до около 28 м. Наистина, предложените стойности превишават значително тези на досегашните реконструкции, като това се дължи най-вече на доказаната двуетажност на зданието, както и на съображенията за представителното и масивно негово изграждане. Но преди да се правят по-конкретни предположения за цялостната реконструкция на кръстовидната сграда, следва да се разгледа въпросът за нейния архитектурен тип и място в развитието на монументалната архитектура.
5. Опит за разкриване на метода на вертикално пропорциониране на кръстовидната сграда.
13. Архитектурен тип на кръстовидната сграда.
Уникалният план на кръстовидната сграда, образуван от съчетание на изчистени форми – квадрат, кръст и кръг, дава широки възможности за търсенето на нейното място в развитието на късноантичната и ранносредновековна монументална архитектура в Средиземноморския свят и Предна Азия. В тези области строителството на масивно засводени кръгли здания, най-вече жилища и гробници, има древна традиция, докато кръстовидният план изглежда се появява при разширяването на скалните гробници с нови странични камери. С развитието на техниките на сводово строителство, постепено тези форми били широко използвани и при представителните жилищни и култови сгради - храмове, мавзолеи, дворци и бани в елинистическата и особено в римската архитектура, в която все по-често били използвани и комбинации между кръстовидния и кръгъл (окръглен) план. Едва обаче започналото от Сасанидски Иран през III-IV в. разпостранение на полусферични засводявания, изпълнени посредством тромпи и пандантиви, позволило тези постройки да получат естественото си вертикално куполно завършване. Оттам, тази строителна техника повлияла силно и на формиращата се през този период християнска късноримска и ранновизантийска архитектура. При нея използването на кръстовидната планова схема несъмнено било улеснено от възникналия култ към Христовия кръст, а на кръглата или окръглената чрез екседри – от богатите римски традиции. Закономерно, взаимодействието на тези фактори довело и появата на такива представителни паметници на църковната архитектура, като катедралите от Русафа и Апамея във Византия и Звартноц в Армения от VI-VII в. Впоследствие, при взаимодействието на този тип куполни сгради с базиликалните форми, както и под влиянието на другия основен правоъгълен тип ирански храмове на огъня, (подобни на старобългарските капища) през IX-X в. се достигнало и до появата на типичната кръстокуполна църква във византийската архитектура. При развитието на църковната архитектура обаче, а и с постепенното обогатяване на плановата схема на култовите сгради, от VII в. планирането на култови сгради в чист “гръцки” кръст било до голяма степен изоставено, като се използвало при здания с по-малки размери – най-вече параклиси, мартирии и баптистерии. При тези паметници обаче не се наблюдава извиването на външните стени на кръстта в правилен кръг, както при плисковската сграда. Всъщност, единствената група сгради, в която може да се открие съчетаване на кръстовидно вътрешно планиране с окръглено външно оформяне, са някои християнските гробнични постройки от V-VI в., явяващи се част от по-ранната римската традиция за строеж на кръгли (често императорски) мавзолеи. При последните съчетаването на кръстовидното вътрешно планиране, наследено от по-ранните кръстовидни скални гробници, с кръглото външно, наследено от могилните надгробни насипи, се среща още през II в. при кръглия Адрианов мавзолей в Рим. Поради това, може да се предположи, че през IV-VI източните, ирански архитектурни влияния, заедно с въздействието на развилия се тогава култ към Христовия кръст, само “катализирали” естествения процес на взаимодействие на тези два основни типа (кръстовиден и кръгъл) в късноантичното и ранносредновековно гробнично строителство. Именно това взаимодействие довело и до появата на забележителния мавзолей на Теодорих в Равена от началото на VI в., чиито долен етаж бил оформен вътрешно кръстовидно, а горния кръгло. Така, при него на практика били слети вертикално новият, изцяло кръстовиден тип “християнска” гробнична сграда (като тази свързвана с Гала Плацидия в същия град) на първия етаж, и традиционно кръглите римски мавзолеи на втория. През същия период, с навлизането на споменатите нови техники на масивно засводяване от изток, във Византия станало възможно и пълното обединяване на тези типове на едно ниво и в единно пространство. Пример за това е кръглата външно и кръстовидна вътрешно, покрита с купол подмогилна монументална гробнична зала при с. Макри кьой до Константинопол, отнасяна към периода V-VI в, (обр. 6). Близко решение представляват и някои източни наземни – външно кръгли, но вътрешно кръстовидни гробнични постройки – науси от Средна Азия (областта Чеч) от периода III-VIII в. (обр. 7). Поради това, засега е трудно да се твърди със сигурност дали средиземноморските, или среднозиатските паметници са в основата на архитектурния тип на кръстовидната сграда в Плиска. Като техника на строеж и структуриране, тя, както може да се очаква, се намира най-вече в пряка връзка с местните, римо-византийски традиции на монументално строителство. Ето защо мавзолеят на Теодорих в Равена, както и споменатата гробница до Константинопол могат да бъдат посочени като най-близките, макар и несъвсем преки аналози на кръстовидната сграда в Плиска. За разлика от тях, при нея кръстовидното планиране е вече изявено отчетливо както вътрешно, така и външно, докато старата традиция за изграждане на кръгли гробнични постройки е изявена само в окръгления завършек на раменете ъ. Така, най-вероятно плисковската сграда представлява краен етап в развитието на тези архитектурни идеи, запазвайки рядко срещаните през периода план на чист кръст, двуетажност, както и окръглено външно оформяне, наследено най-вероятно от по-ранните кръгли мавзолеи и надгробни могили. Именно поради това, от чисто архитектурна гледна точка, може да се заключи, че по своите основни особености – кръстовидност и общо кръгло оформяне, кръстовидната сграда в Плиска води своя произход от някои късноантични и ранносредновековни паметници на гробничната архитектура. Във всеки случай обаче, при лошата запазеност на паметника, както и поради пригодността на неговия план за най-различни нужди, въпросът за неговото предназначение следва да бъде разгледан съобразно всички възможни варианти, с отбелязване на най-вероятните решения на въпроса.
6. Планова композиция на погребалния хипогей при с. Макри-кьой до Истанбул (по данни на T. Macridy и J. Ebersolt в: Monuments funйraires de Constantinople. – Bulletin de correspondance hellйnique. 46., 1922).
7. План на масивно гробнично могилообразно съоръжение – наус с кръстовидно вътрешно оформяне от областта Чач, Средна Азия (принадлежащо към Туябугузските науси – между IV – VII в.) – по: Археология. Средняя Азия и Дальний Восток в эпоху средневековья. Средняя Азия в раннем средневековье. Москва, 1999 - таб. 42, 1.
14. Въпросът за предназначението на кръстовидната сграда.
Несъмнено, изчистеният, уникален план на сградата насочва най-общо към нейното религиозно предназначение, като при липсата на по-конкретни данни, тя би могла да бъде определена както като християнска, така и като “езическа” култова сграда. В действителност разгледаното определяне на сградата като християнски мартириум съответства в значителна степен на нейната архитектурата, като обяснява добре и построяването по-късно над мястото ъ на олтара на Голямата базилика. Същевременно обаче, обстоятелството, че през IX в. от векове вече не се строят мартирии, минималната възможност за такъв, очевидно подпомогнат от властта, строеж в столицата при още господстващия в България езически култ, както и липсата на ясно обяснение за пълното разрушаване на сградата след покръстването, правят тази хипотеза почти напълно невероятна. Поради липсата на сигурна датировка на по-късно издигнатата тук Голяма базилика, теоретично би могло да се допусне построяването на кръстовидната сграда като християнска църква от типа свободен кръст и скоро след покръстването. Така, тя би намерила своето място сред добре изявената група на кръглите, или окръглените, планирани кръстовидно старобългарски църкви от IX-X в. (издигнатата от Св. Климент църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, известната Петрова църква до Нови пазар в Поморавието, триконхалната църква номер 28 в Плиска, както и католикона на старобългарския манастир в м. Теке Караач до Варна). При никоя от тези старобългарски църкви обаче не се наблюдава съчетанието от чист кръст вписан в кръг, като такова планово решение липсва и при външното оформяне на християнските баптистерии. Също така, макар понякога и разрушавани с цел пълното им преизграждане, в никой случай една старобългарска християнска сграда не е била така тотално сривана, както кръстовидната сграда, при която са извадени дори нейните основи. Всъщност единствените примери за такова, макар отново не чак толкова пълно унищожение, са останките от някои старобългарски капища, изоставени напълно след покръстването, като капището в рамките на тухлената оградна стена в Плиска, или това при Румска река в Преслав. Поради това тезата, че кръстовидната сграда е служила за езически храм не следва да се отхвърля с лека ръка. Наистина, повечето от идентифицираните като старобългарски храмове-капища сгради са правоъгълни, но са известни и капища с окръглени очертания, като това при скалния стълб Даул таш в Мадара. Същевременно, следва да се има предвид, че съществуват известни данни и за съществуването на български кръстовидни езически храмове. Така, в същата част на Плиска, под църква номер 3, е била открита кръстовидна, според проучвателя ъ култова предхристиянска постройка (обр. 8). Оттук, при допускане на тази идентификация, би се образувала група от две старобългарските капища с кръстовиден план, освен досега известната от пет или шест правоъгълни. За съжаление, почти пълната липса на по-конкретни данни затруднява решаването на въпроса за типа култ и божество (божества?) почитани в различните езически храмове. Изказано е предположението, че квадратните, покрити с купол от тях, са били посветени по-скоро на небесните сили и Тангра, докато правоъгълните са имали мемориално предназначение. Що се отнася до един кръстовиден храм, то със силно изявения си център, подчертан в плана му и от четирите рамене, свързани с него, то, най-вероятно той е бил предназначен за почитане на централно разположен свещен обект. Предвид това едва ли той би бил идол, а също олтар за жертвоприношения, а по-скоро такъв, който е изглеждал еднакво от всички посоки, като например горящ свещен огън. Изглежда, именно това е и причината тази храмова схема да намери разпространие именно при сасанидските кръстовидни зороастрийски храмове, при които огънят в центровете им е бил наблюдаван през широките входове на четирите им страни. По такъв начин и този възможен тип на старобългарско капище би намерил свои аналози в зороастрийските паметници, давайки още един пример за силното влияние на тази религия при степните народи в Средна Азия, при които често се наблюдава синкретизъм между Тангра и иранския Ахурамазда. Въпреки това обаче, оскъдността на писмените сведения, и липсата на повече сигурни археологически данни за предхристиянската религия на българите и култовите им сгради, не позволяват засега сигурното идентифициране на кръстовидната сграда като езически храм. Предвид нейната двуетажност все пак може да се допусне, че такова светилище е било устроено на едното от нивата ъ, докато второто е имало друго, най-вероятно мемориално предназначение. Към това заключение насочва най-вече произходът на архитектурния тип на сградата, свързан, както бе установено, с някои кръстовидни и окръглени късноантични и ранносредновековни мавзолеи. Поради пълното ъ разрушаване по-късно, най-вероятно тази сграда е била издигната в периода преди покръстването като езически мавзолей, и то, от гледна точна на монументалното ъ изграждане – за нуждите на български владетел, и (или) на членове на неговото семейство. При това Търновският надпис на хан Омуртаг дава информация, макар и неконкретна, за съществуването на поне едно такова “всеславно” владетелско гробно съоръжение „тумбос“, някъде по средата между Плиска и река Дунав. Същевременно използването на такива сгради за погребване на българските владетели може да се предполага не само възоснова на данните за погребенията на владетелите на Тюркския и Хазарския хаганати, но и някои арабски известия (на Ал Масуди и Ал Бакри) за погребването на знатните българи във Волжска България в големи (дълбоки) подземия, заедно с техните жени и слуги. Също така, най-вероятно строежът на такива монументални владетелски гробници при българите от предхристиянския период, е бил определян не само от съществуващата домашна традиция, но и от влиянието на съседна Византия, чиито владетели, през първите пет века от съществуването ъ, са били погребвани в двата монументални мавзолея при катедралата “Св. Апостоли” в Константинопол – кръглия Константинов мавзолей от IV в., и кръстовидния, изграден от император Юстиниан през VI в.
И тъй, както архитектурното оформяне на кръстовидната сграда в Плиска, така и самите исторически обстоятелства на периода на нейното изграждане, насочват най-вече към предположението, че това е владетелски мавзолей, изграден най-вероятно от някой от хановете в Плиска през първата половина или средата на IX в. (обр. 9). И тъй като паметникът е тясно свързан с наследилата мястото му, а изглежда и част от функциите му Голяма базилика, построена във всеки случай от княз Борис, то и издигането на кръстовидната сграда може да се свърже най-вече със този български владетел (или например с неговия баща Персиан), като негов личен мавзолей, или като гробница на неговото семейство. Най-вероятно, подобно на хан Омуртаг, един от тези владетели е изградил приживе своя гробница, разполагайки я също на трасето на пътя, водещ от Плиска към Дунава, но вече много по-близко, само на малко повече от километър от дворцовия център. Същевремено, несъмнено сградата е имала някакво важно място в събитията около покръстването на българите, тъй като само така може да се обясни разполагането на олтара на архиепископската Голяма базилика точно над нейните останки. Така, оставяйки настрана лишената от практически доводи теза за мартириум на Енравота там, може да се предположи, че сигурният ктитор на по-късната базилика – княз Борис, е избрал този сравнително отдалечен и затворен отвсякъде комплекс за едно от местата на първите покръствания, като дори е много вероятно именно тук “тайно и в дълбока нощ” той да е приел Христовата вяра (както предполага и Ц. Цанев). Впоследствие след покръстването, според данните от археологическите проучвания, тази езическа сграда била превърната в християнска църква, чиито ктитор несъмнено е бил също българският владетел (обр. 10, 11). В очите на доскорошните езичници обаче, като сграда на стария, отречен вече култ, несъмнено тя е представлявала ярко и във всеки случай неудобно свидетелство за неотдавнашното “езичество” на Борис и на българската държава въобще. Впрочем, такъв спомен са представлявали и всички останали капища, превърнати в църкви, при които се наблюдава отчетлив стремеж за пълното обезличаване на останките от езическата им архитектура. При това, тя или е била заменяна с нови градежи, или обхващана отвсякъде с новоприбавени части на устройваните там християнски църкви. С това от стария предхристиянски храм не се е виждало почти нищо, като така се е стигало до оформянето на една нова, вече чисто християнска (поне външно) сграда (както при третия строителен етап на Дворцовата църква в Плиска, наследила функциониралото там Голямо капище). Изглежда, такъв процес е започнал и при превърнатия в църква кръстовиден мавзолей, който обаче със своите неголеми размери се оказал неподходящ за една столична катедрала. Изглежда именно поради това сградата и свързаният с нея спомен за старата езическа религия на владетеля били съвсем съзнателно напълно изтрити от лицето на земята. За сметка на това, на нейното място, най-вероятно свещенно за българите именно като мястото на приемане на християнството от българския владетел, била издигната величествената Голяма базилика, демонстрираща триумфа на новата религия. Но, изглежда, че и старото, мемориално предназначение на съществувалия там кръстовиден мавзолей и неговия комплекс (обр. 12) не било съвсем забравено. Така, съдейки по открития гроб-олтар в северния анекс на базиликата, самият княз Борис бил погребан все пак отново тук, на поначало предвиденото за погребването му място, но вече не в езически мавзолей, а в гробничен параклис, като ктитор на катедралата на утвърдената именно благодарение на него Българска църква.
8. Реконструкция на плана на сградата под църква номер 3 в Плиска (по данни на Ст. Михайлов в: Разкопки в Плиска през 1945-1947 година. – Разкопки и проучвания, III, Средновековен отдел. София, 1948, стр. 197-198, обр. 19, С, D).
9. Възстановка на мавзолея през първия му, “езически” период (маслени бои, изглед от североизток, автор Я. Василев).
10. Цялостна реконструкция на сградата през християнския ъ период (цветни тънкописци, изглед от запад, автор Я. Василев).
11. Възстановка на сградата през християнския ъ период (маслени бои, изглед от изток, автор . Я. Василев).
12. Възстановка на южната оградна стена на комплекса към мавзолея (втори период на изграждане, възстановка Я. Василев, компютърна визуализация - инж. Марин Христов, Бургас).
Списък на образите към текста:
1. Общ план на откритите останки от кръстовидната сграда и на застъпващите я зидове на Голямата базилика (по Т. Тотев, 1984).
2. Общ план на комплекса към кръстовидната сграда (по П. Георгиев 1993а).
3. Реконструкция на плана на сградата при нейния пръв строителен период (по данни на Т. Тотев (1984), Ст. Бояджиев (1986) и П. Георгиев (1993а).
4. Реконструкция на плана на кръстовидната сграда през нейния втори строителен период (като християнска църква), (по същите данни).
5. Опит за разкриване на метода на вертикално пропорциониране на кръстовидната сграда.
6. Планова композиция на погребалния хипогей при с. Макри-кьой до Истанбул (по данни на T. Macridy и J. Ebersolt в: Monuments funйraires de Constantinople. – Bulletin de correspondance hellйnique. 46., 1922).
7. План на масивно гробнично могилообразно съоръжение – наус с кръстовидно вътрешно оформяне от областта Чач, Средна Азия (принадлежащо към Туябугузските науси – между IV – VII в.) – по: Археология. Средняя Азия и Дальний Восток в эпоху средневековья. Средняя Азия в раннем средневековье. Москва, 1999 - таб. 42, 1.
8. Реконструкция на плана на сградата под църква номер 3 в Плиска (по данни на Ст. Михайлов в: Разкопки в Плиска през 1945-1947 година. – Разкопки и проучвания, III, Средновековен отдел. София, 1948, стр. 197-198, обр. 19, С, D).
9. Възстановка на мавзолея през първия му, “езически” период (маслени бои, изглед от североизток, автор Я. Василев).
10. Цялостна реконструкция на сградата през християнския ъ период (цветни тънкописци, изглед от запад, автор Я. Василев).
11. Възстановка на сградата през християнския ъ период (маслени бои, изглед от изток, автор . Я. Василев).
12. Възстановка на южната оградна стена на комплекса към мавзолея (втори период на изграждане, възстановка Я. Василев, компютърна визуализация - инж. Марин Христов, Бургас).
Библиография на научните трудове, засягащи проблемите на кръстовидната сграда в Плиска:
Аладжов, Ж. Прабългарската религиозна система според археологическите данни. София. 1983 (ръкопис)
Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. София, 1981
Бояджиев, Ст. Мавзолей на първите български ханове? – Музеи и паметници на културата, 1986, 2
Бояджиев, Ст. Архитектурата на прабългарските храмове. – В: Проблеми на прабългарската история и култура. Т. I., София, 1989
Ваклинов, Ст. Плиска за тридесет години. – Археология, XVI, 1974, 3
Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура VI-XI в. София, 1977
Ваклинов, Ст., Ир. Щерева. Проучвания на Голямата базилика в Плиска през 1971-1973 г. – Плиска – Преслав, 6, 1993
Георгиев, П. Плиска – първи християнски култов център в средновековна България. – В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2. София, 1982
Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (а)
Георгиев, П. Разкопки в Голямата базилика през 1978 и 1979 г. – Плиска – Преслав, 6, 1993 (б)
Георгиев, П. Мъченическият култ към Енравота: критицизъм, хиперкритицизъм и историческа реалност. – Годишник на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев. Том 91 (10) 2001 (а)
Георгиев, П. Християнските храмове в Плиска – топография и функция. – В: Християнската идея в историята и културата на Европа. Материали от VIII лятна научна среща, посветена на 2000-годишнината от рождението на Исус Христос. Варна, 24-25 юни 2000 г. София, 2001 (б)
Георгиев, П. Към семантиката на датировката “етх бехти”. – Старобългаристика, XXVIII, 2004, 2
Георгиев, П.; Ст. Витлянов. Архиепископията – манастир в Плиска. София, 2001
Джингов, Г. Проблеми, задачи и постижения на българската археология. – Slovenskб archeolуgia, XXI, 2, 1973
Дончева-Петкова, 1995: Дончева-Петкова, Л. Археологически сведения за християнството в България преди и непосредствено след покръстването. – 1100 години Велики Преслав. 1. Шумен, 1995
Милчев, А. - Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (рецензия) – Археология, XXXVII, 1995, 2
Михайлов, Ст. - Георгиев, П. Мартириумът в Плиска и началото на християнството в България. София, 1993 (рецензия) – Археология, XXXVII, 1995, 4
Михайлов, 1995: Михайлов, Ст. Още за кръстовидната постройка под Голямата базилика в Плиска. – Археология, XXXVII, 1995, 4
Овчаров, Д. За мястото на гроба на хан Омуртаг –догадки и хипотези. – Хелис. IV. София, 2005
Попконстантинов, К. Още веднъж за т. н. мартириум в Плиска. В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура. Велико Търново, 2005
Станилов, 1982: Станилов, С. Езически центрове в Първата българска държава. – В: България 1300. Институции и държавна традиция. Т. 2., София, 1982
Тотев, Т. Кръстовидна църква под основите на Голямата базилика в Плиска (865-866). – В: Сборник в памет на проф. Станчо Ваклинов. София, 1984
Христов, Я. Бяло поле в ранната българска агиография – Енравота, светец – мъченик или обезнаследен принц. – Минало, 2007, 1
Цанев, 1998: Цанев, Ц. Към въпроса за покръстването на българите. – Преславска книжовна школа, 3. Шумен, 1998
Чанева-Дечевска, 1984: Чанева-Дечевска, Н. Църковната архитектура на Първата българска държава. София, 1984
Hoddinott, R. Politics, Liturgy and Architecture in Bulgaria durind the second half of the ninth century. – In: ΑΡΜΟΣ, 1991
Завинаги честит празник на Руските ни ос...
Произход на древногръцката наука
Летописът на поп Йовчо от Трявна: свежи ...
Произход на древногръцката наука
Летописът на поп Йовчо от Трявна: свежи ...
чудно ми е кога ще стане ясно какво е всъщност мавзолей или раннохистиянска църква?
цитирай
2.
анонимен -
temple
21.10.2009 12:23
21.10.2009 12:23
Аз имам нова хипотеза за същността и функцията на тази сграда, но не съм я публикувал още.
..........
http://archiman.livejournal.com/
цитирай..........
http://archiman.livejournal.com/
3.
анонимен -
moriah
27.10.2009 19:01
27.10.2009 19:01
Пускай хипотезата, не я стискай!
цитирайКолко много глупости на едно място!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 24
